Езикът ми от сладко отвикнал е отдавна. 
Изтръпнал е дори от вкусове тръпчиви.
 Навярно за това, от устните ми хладни 
и думите се ронят тъй грапаво горчиви.
 Но слагам им юзди и свивам ги зад зъби-
 те само отразяват ранимата ми същност, 
камшичните следи и белезите груби... 
Прикривам зад сарказъм сърдечна безвъздушност.
 Пчелите не виреят по гласните ми струни-
 да произвеждат мед, от устните да капе...
 Но зная, че я има из камерите дънни
 -малко нежност бледа в амброзия на капки.
 И рядко може някой ей тъй, до тях да стигне-
 в сърцето ми да влезе, нектара да отсее.
Един успя, обаче... Преди дори да мигна! 
Не питайте за него...Той още там живее.

да бе, да...
това за теб ли е, сиреч теб ли описва?

който и да описва, получил се е стихът/и пак ми напомни някой;)/

Горчивото ми аз:))
Благодаря ти!:)