Постинг
02.09.2007 15:28 -
Примес
| Примесената кръв по- строга ме създава. Потокът й в сърцето по- тежко се разбива. Не мисля за това. Приемам се такава- с двоен пулсен ритъм, с двугенна съпротива. Но мисля, не е важно от " волим " и " обичам" , от " пОнос" и от " гордост" , кое ще избера със думи да изкажа, това, което срича едната ми сетивност, едната ми душа. А мисля, че при тези, в чиито неми вени кръвта на два народа се влива във едно, бариерите изчезват, са по- освободени, се смесват хомогенно в човешкото тесто. Защото, твърде лесно се служи и се следва онази кръв, която тече във теб сама, но има ли и примес, тогава той те тегли с двустранен резус фактор към своята съдба. И просто няма начин едната да отхвърлиш. Тогава, в тебе слети, през теб тече света. И знаеш, че в живота, щом влезеш, щом си тръгнеш, пътеките са много, но вратата е една. Примесената кръв по- строга ме създава. Към другите- навярно, към себе си- съвсем, двугенно да обичам, двупулсно да прощавам... Нацяло се сглобявам в света ни разглобен. |
Няма коментари
