Парченце розова коприна и дантела
от бял ажур, с брокатен монограм,
държиш в ръце, а вятърът несмело
с устни се опитва да я грабне.
Лек аромат на хиацинт и роза
докосва те и в тебе се стопява.
Една въздишка в розово и бяло
целува пръстите ти и лицето ти погалва.
Разказва ти, как с елфската си свита,
в късен час, пред твоята врата
е спряла и от нощните воали скрита,
изпуснала е кърпата си Любовта.

Да й я върнеш, или да я задържиш...
И дали е Нейна...Понякога е трудно да решиш.

каква хитра дилема - нейна ли е, или не... - а междувременно - сълзите да попиваш с кърпата на любовта, и скоро да цъфтят само усмивки по устните ти

твоя е - щом я е изпуснала пред прага ти! :)

поздрави за розово-бялото стихче, което чета с зората и ми унисонства на цвета на небето

za sega sum na megduvremennoto:) Do proletta i cuftegite ima vreme:)Dano! Blagodaria ti!
Radvam se, che haresa, Prikazna!:)

Посвещавам на indi
за красивия стих Батика

Blagodaria ti!!!!!!:)

И твоето е приказно:))))

Blagodaria ti, Stef!:)