То е...стръмно пропадане в хладните капки,
най- високият тон в гърмящ водопад.
То е гълфстрийм във вените и смях на сирени
в локали подводни на потънал, стар град.
То е пясъчен възел на копринен капан,
делирен мираж е в пулса на вятъра,
в аортната клапа на Такламакан.
То е спящата лава в сърдечния кратер.
То е някаква вяра с бели монокли,
то е първият полет на птица.
То е огнена страст, пълзяща високо
по бедрата на тацуваща жрица.
То е всички от мен наприказвани глупости
и хиляди истини в словесен Сезам-
този, единствено повод за дишане...
А дали е любов...незнам...

не знаеш ли - ;))

znam, ama sum si takava- vecno chudeshta se:))
Blagodaria ti, Prikazna!:)