Ти си ми принцът на белия кон,
който знам, че няма да дойде.
Ти си ми вятърът недгонен,
след който дишам спокойно.
Казват, любовта като настинка
можела да повтаря...
Ти си ми сигурната ваксина
вече да не се разболявам.
Спирам да тормозя луната
с разни илюзии песнопойни.
С памука, който ми беше в устата,
ще запуша на сърцето пробойните.
Не ме боли, не се притеснявай!
Просто, правя всичко възможно
да я държа в мен, да я съхранявам-
затова съм толкова осторожна.
Ти ще обичаш, мен ще обичат
и така ще я караме...
Ще се учим любов да сричаме
в чуждото изговаряне.
Ако от Нея някой е разочарован-
не я е научил. Нищо не е нарочно.
Има обичащи. Няма виновни.
Любов се учи задочно.