Ръцете ти топла ангора
нишки сякаш запридат и шал ми плетат.
Ти си ми пролетната умора
и термосът чай в снежен път.
От очите ти капят безмълвия
и рисуват фиорди във мен.
Ти си моето бяло безумие.
Ти си моето цветно небе.
Ти в косите ми сплиташ съзвездия,
с дъх рисуваш по устните музика.
Ти светове изтръгваш със зъби от бездните
и пред мен във шепи ги спускаш.
Ти ми даваш не просто тон за обич...
Не просто повод за полет и нежност.
Дори не просто любов. Много повече!
Ти ми даваш чувство на принадлежност!
И те милвам с Твоите длани, с Твоите устни
графия на моето- твое сърце чертая
и присвивам пулса му в твоите пръсти,
преглъщам солфежа на стопения глас,
покривам с клепачи Твоите очи и не зная
какво повече да ти дам аз...
И ти давам единствено тон за обич,
само повод за полет и нежност.
Само любов. Нищо повече!
Само право на принадлежност.