Когато носиш облаци захвърлени в очите,
сгъстени толкова, че даже не вали,
в небето ми кресливи гарвани прелитат
и слънцето във мене го боли.
Пусни ги! Нека да ги поразходя малко!
Ще ги взривя. През моите очи ще изтекат.
От слънце ирисите ми са обгорени. Вземи го!
Аз искам твоите очи да заблестят!
Не е от щедрост. Климатично съм зависима.
Твоят смях е музика за мен
и в сърцето ми е слънчево единствено
когато е усмихнат твоят ден.

Рисувам те. Махни мъглите и усмихнат застани!
За тебе пазя само слънчеви бои.

Познавам слънцето и знам как наистина понякога го боли...

Благодаря ти, Прашинке!:)
Няма как да не го боли слънцето...А как да утешиш слънце?...
Радвам се, че хареса скромната ми литография!:)
Сърдечен поздрав!