Гвендулка разтърка очи и когато ги освободи от съня, провеси крачета от захаросаното си шестоъгълно легло и се огледа.
Всички в кошера спяха. Дали не се беше успала? Вече беше Коледа. Промъкна се на пръсти до вратата. Нямаше никакъв подарък?! В това време, часовникът на камбанарията отмери един удар.
- Забравил ме еее!- ревна Гвендулка и затропа с крачета.
- Кой?... Какво?... - скочи уплашено царицата- майка и заизмъква сънено жилото си.
-Какво става?...- наскачаха сънено и другите пчели.
- Забравил ме еее....- ревеше огорчено Гвендулка.
- Накарайте откачената пчела да млъкне и ме оставете да спя!- кресна търтеят Осуалд и се търкулна на другата страна.
- Кой те е забравил, Гвендулке?- вече напълно будна се изправи срещу нея царицата- майка- Много съм любопитна да разбера кой е виновен за драмата разбудила кошера!
-Дядо Коледа... Забравил ме е... - продължаваше да хлипа Гвендулка.
- Оф...Знаех си, че тая пчела ще създава проблеми!- изпъшка Осуалд.
- Кой?... Кой я е забравил?...- заобаждаха се другите пчели.
- Я млъквайте и заспивайте веднага!- викна Осуалд- Кой я е забравил... Аз съм забравил да я изхвърля преди да затворят кошера!
- Гвендулке, дължиш ми обяснение за възмутителното си поведение!- каза строго - царицата- майка.
- Той ме е забравил... Дядо Коледа е един много добър старец, който носи подаръци. На всички. На всички, с изключение на пчелите! Защото точно когато се раздават подаръци, пчелите спят...
- Хааа! Казвах аз, че това е пчела- хулиганка, ама кой да ме чуе?!- клатеше глава Осуалд- Знаех си, че докато другите работят по поляните и градините, тя зачезва към града... Напълнили са й там главата с разни глупости за Дядо Коледа и...летящи шейни...
- Хммм... - погледна го косо царицата- майка- И други май не са пропуснали да скитат из града...
- Кой?! Аз?! - ококори се Осуалд- Аз ли съм виновен сега?! Аз ли разбудих кошера?!
- И какъв беше толкова този подарък, заради който събуди всички?- обърна се отново към Гвендулка царицата- майка.
- Ами...Пратих му писъмце на листенце от синчец, да ми донесе цветен майски прашец, люляков туш за мигли и градина от бели рози във формата на сърце...
-Охоо...- каза Осуалд- Това значи било? За това значи не трябваше да спим спокойно- за да може фльорцата, вместо да работи, да пърха люляково с мигли и да се фръцка насам- натам?! Нека я изхвърля и всички да спим, а?
- Ужасни сте!- изхлипа Гвендулка- Сигурно за това не е дошъл- за да не го нажилите... Аз пък ще го пресрещна! Не може да ме е забравил!
Гвендулка избърса очите си и започна да си пробива път през уплътнението на кошера.
- Веднага се връщай обратно и лягай да спиш!- повиши тон царицата- майка- Това е заповед!
- Веднага щом видя Дядо Коледа!- без да се обръща каза Гвендулка. Намери си малка пролука и излетя навън.
Колко студено беше само! И бяло. До където погледът й стигаше, се простираха пухкави, бели поляни.
- Сняг!- зажужа радостно Гвендулка. Но беше толкова студен, че не ставаше за кацане.
Видя един потъмнял магарешки трън и се сви зъзнещо върху него.
" Дали не си е заминал вече Дядо Коледа?- помисли си Гвендулка- Ама съм и аз една глупачка... Едва ли ще мине изобщо от тук. Ще си умра от премръзване върху този трън... А другите сигурно вече спят. Или няма да ме пуснат..."
Погледна към къщата на стопанина им. Не беше далече, но беше потънала в мрак. Вероятно бе отишъл за Коледа при сина и снаха си, и малката им дъщеричка, която лятото съвсем без да иска бе жилнала по петичката.
Тук- там някои от къщите в селото светеха, а над трепкащите им светлинки се проточваха тънки димни пътечки към небето.
Отдалеч се дочу леко, мелодично звънене, което наближаваше и се усилваше все повече. Гвендулка отправи поглед в звънливата посока и я видя! Шейната на Дядо Коледа, теглена от елените, чиито звънчета пееха в такт със сърцето й, летеше право към нея!
- Дядо Коледааа!!!- викна радостно Гвендулка. И едва отлепяйки премръзналите си крачета от магарешкия трън, се изправи на пътя и замаха с ръце.
- Ето ме! Тук съм!
Но елените дори не намалиха своят бяг.
- Не!...- изписка Гвендулка, когато първият елен я блъсна силно. Запремята се между препускащите им копита, а острият плъзгач на шейната закачи рокличката й и я повлече след себе си.
- Нее... Дя до Ко...ле... даа!...- плачеше Гвендулка.
От трусовете и премятането, крилцата й се откъснаха и миг преди да изгуби съзнание от острата болка в гърба, успя да се търкулне върху плъзгача. Когато отново отвори очи, всичко я болеше. Телцето й беше ожулено и наранено. Не можеше дори да сгъне крачетата си. И...нямаше крилца... Шейната летеше високо в небето, а отдолу, земята сякаш й намигаше прощално със светлинките си.
- Честита Коледа, тъпа пчеличке! Това беше...- прошепна Гвендулка и отново потъна в сън.


- Хей, вижте какво има тук!
Някой я бутна и от силната болка, Гвендулка се събуди.
- Това е пчеличка! И е жива!
Над нея се бяха навели малки, смешни човечета с островърхи шапки, на края на които се полюшваха бели помпони.
- Хей, коя си ти?- попита едно от джуджетата и леко я докосна по лицето.
-Ох...Аз...Аз съм Гвендулка...- едва успя да каже пчеличката.
- Какво става тук?- Гвендулка видя как сред насъбралите се около нея джуджета си проправя път...самият Дядо Коледа!
- Виж, Дядо Коледа!... Това е пчеличка.... Казва се Гвендулка...- надвикваха се въодушевено джуджетата.
- Хммм... Как ли е попаднала тук?- поглади замислено брадата си Дядо Коледа- Внесете я вътре!
Едно от джуджетата я взе внимателно в шепите си и я понесе към ниска, дървена къща с весели перденца на жълти и червени квадрати по прозорчетата. Стаята , в която я внесоха беше топла и уютна, с фино избродирани покривчици и пъстри порцеланови съдинки. Направиха й легълце от кутийка за конфети и я сложиха в него.
- Ах! Бедната ... Доста си пострадала...- надвесено над нея, каза едно момиче- джудже и й се усмихна мило. Имаше бистри сини очи, чипо носле, осеяно с лунички, а около лицето й се полюшваха лъскави рижи букли.
-Аз съм Вайълет.- каза дружелюбно джуджето- Ще се погрижа за теб... Ще се оправиш, ще видиш! А когато си по- добре, ще пием чай в зимната градина и ще си бъбрим.
Гвендулка кимна в знак на съгласие и дори успя да се усмихне леко.
Вайълет донесе разни стъклени бурканчета с мехлеми и много внимателно започна да нанася от тях по израненото й телце. Пръстчетата й бяха толкова нежни и меки, а очите й се усмихваха толкова топло и мило на Гвендулка, че пчеличката преглъщаше безмълвно болката от докосването и само влагата в изпълнените й с благодарност очи я издаваше.
Всеки ден Вайълет лекуваше раните й, носеше й ароматен билков чай и мед, а често идваха да я видят и другите джуджета, да й попеят, или разкажат някоя весела история.
-Това са вълшебни мехлеми!- казваше Вайълет- съвсем скоро ще си здрава и по- силна от преди!
И наистина- с всеки изминал ден Гвендулка се чувстваше все по- добре.
Един ден в стаята влезе Дядо Коледа, седна до шкафа, на който беше поставено легълцето й, усмихна се и каза:
- Здравей, Гвендулке! Вече си по- добре, нали? Мехлемите на Вайълет са истинско вълшебство!
- Да...- усмихна се Гвендулка- Така е. Вълшебство са! Вече съм по- добре. Много е добра с мен! Другите също.
- Чудесно! Значи вече можеш да ми разкажеш какво се случи и как попадна тук?
Гвендулка започна да разказва как не са я видели на пътя, как едва не е загинала под копитата на елените, как шейната е закачила рокличката й и е изгубила крилцата си, как, залепнала за плъзгача, е летяла с тях, без те изобщо да подозират за присъствието й... Разказа му как му е пратила писъмце на листенце от синчец...
- Хммм... Странно... - каза Дядо Коледа- Не съм получавал такова писъмце... Обикновено пощата ми е редовна и до сега не се е губило нищо... Ще проверя тая работа! Важното е, че вече си добре!
- Да... Само дето... вече си нямам крилца... - каза тъжно Гвендулка.
- Мда... Виж сега, Гвендулке... -каза дядо Коледа- Подаръците не са лесна работа... За тях трябва много да се работи. Те не се получават просто така! Някой, някъде, трябва да даде една идея и една благословия от сърцето си за теб. Идеите и благословиите се отделят от сърцето като малки, невидими капки кристално чиста обич. Те летят във въздуха и догонват пратените писма, попиват в листа и така дават контраст на мастилото. Без тази скъпоценна капчица, в пликът би имало само един празен лист...
- За това сигурно не си получил писмото...- отрони Гвендулка- Не е имало капчица...
- Знаеш ли... - каза Дядо Коледа- Понеже сега няма как да се върнеш обратно, а и аз имам доста работа, ще ти направя един специален подарък. Ще ти помогна ти самата да си подариш нещо. Ти самата ще си направиш нови крилца!
- Аз да си направя сама крилца?! - възкликна недоумяващо Гвендулка- Но...
- Да. Ти самата ще направиш своите крилца! Твърде лесно е да се родиш с крилца... Магията е когато сам си ги направиш. Тогава са най- силни. И поривът на вятъра в тях е по- силен. Няма да ти бъде лесно и ще отнеме време... Но ще имаш свои, истински, направени от теб самата крилца, с които ще си отново цяла и готова да се върнеш.
- Но... Аз не знам как да ги направя!- каза отчаяно Гвендулка.
- Ще се научиш. Ела!
Дядо Коледа отведе Гвендулка до една дълга, бяла сграда и като отвори вратата, каза:
- Това е складът за вълшебни материали. Щурецът Мойър ще ти помогне да избереш най- подходящите за крилцата ти, както и инструменти. Мойър!
От една малка ниша излезе щурецът Мойър с леко намусена физиономия.
" Дано не е мърморко като Осуалд! " - помисли си Гвендулка.
- Мойър, това е Гвендулка.- представи я Дядо Коледа- Понеже при...една злополука тази пчеличка изгуби крилцата си и сега ще трябва да си направи нови, ще й помогнеш да си набави необходимите материали.
- Добре...- кимна Мойър.
Складът за вълшебни материали се стори огромен на Гвендулка. До стените, върху множество етажерки бяха наредени миниатюрни кутийки и стъкленици с непознати за нея неща. Някои блещукаха в златни, сребристи, или цветни светлинки, от други дори се долавяха вълшебни мелодии...
- Еха!...- възкликна Гвендулка и се спусна да разглежда склада.
- А! Добре, че се сетих! Балтазар спомена , че му трябвала някаква специална, променяща цветовете си хартия... Я да видя... - Дядо Коледа приближи до малкото писалище и дръпна едно от чекмеджетата.
- Нека аз да... - опита да възрази Мойър, но Дядо Коледа вече търсеше в чекмеджето- Сигурно е това...- каза и взе купчинка пъстри листа.
Под тях, малко, синьо писъмце привлече погледа му.
- А! Това трябва да е писмото на Гвендулка?!- вдигна изумено вежди Дядо Коледа- Какво прави то тук, Мойър?
- Ами, аз... Намерих го близо до разпределителната на писмата. Явно е изпаднало... Но понеже ти вече беше тръгнал, а и... хареса ми листенцето от синчец... Ароматът му ми напомня за...
- Хммм... Добре. Потърси материалите и... когато друг път се случи нещо подобно, ме информирай независимо от обстоятелствата!
Дядо Коледа взе променящата цветовете си хартия и излезе.


- И какво?... Ти наистина ли заради някакъв люляков туш за мигли се метна пред шейната на Дядо Коледа?
- О! Стресна ме...- Гвендулка така се беше захласнала пред някакви ресни, изплетени от усмивки на колибри, че подскочи от гласа на Мойър.- Ами...Май така излиза... Я чакай малко! От къде знаеш за люляковия туш? Дядо Коледа каза, че не е получил писмото...
- Ами... Случайно намерих писмото ти, но... той беше тръгнал вече, а листенцето от синчец много ми хареса, та... за това го задържах. Напомни ми за родното ми място, за тревите и цветята...
- Така ли?- погледна го с интерес Гвендулка- Не си ли живял винаги тук?
- Не...- каза Мойър- И аз- като теб, случайно попаднах тук преди време. Една изключително мила и добра мравка много хареса цигулката ми. С такава нежност и възхита докосваше струните й... Помоли ме да й дам цигулката само за един ден. На другата сутрин трябваше да се срещнем до потока, за да ми я върне. Чаках я, но... тя не дойде. Не я видях повече, а нямах и цигулка... А един щурец без цигулка е просто една гладна и тъжна буболечка... Тогава, точно като теб, пресрещнах шейната на Дядо Коледа и се скрих в пухчето на кожуха му. И точно като теб- трябваше сам да направя цигулката си...
- И направи ли?- попита въодушевено Гвендулка.
- Да, но... Да не си посмяла да кажеш!... Не пожелах да се върна и...казвам на Дядо Коледа, че още я правя...
- Лъжеш?!- Гвендулка беше изумена- Но защо не искаш да се върнеш?!
- Оооо..Ако правиш така, няма нищо да ти казвам вече! А ако ме издадеш, ще отрека!
- Офф...Добре де! Може ли поне да я видя?- каза Гвендулка.
Мойър изчезна някъде и след малко се появи с малка, лъскава цигулка.
- Прекрасна е!- възкликна възхитено Гвендулка.
- Понякога се скривам някъде и тихичко си посвирвам на нея...
- Много е красива! Сигурно много трудно си я направил... Но пък щом ти си успял, може би и аз ще мога да направя крилцата си... Защото аз искам да се върна!- усмихна се Гвендулка.
Дълго избираше материал, от който да може да ги направи. Извиваше дъги от елфски мечтания, сливаше мидени сълзи и зародиши на копринени буби, преплиташе ги с нишки от разтопен седеф... Все бяха или големи и тежки, или малки и трудно се разтваряха... И трябваше да започва отначало. Понякога Гвендулка се отчайваше, захвърляше всичко и се скриваше тихо да поплаче в някоя саксия с " коледни звезди" . Тогава идваше Вайълет, разказваше й някоя весела случка за джуджетата и пиеха чай от къпини. Или Мойър й свиреше някоя приятна мелодия на цигулката си, а тя му разказваше за мърморкото Осуалд, за царицата- майка и пчелите от кошера...
След дълъг и изтощителен труд, Гвендулка най- сетне успя да направи своите крилца. Вайълет беше във възторг.
- Трябва да ги поставим на гърба ти! - радваше се и Мойър- Най- добре ще залепнат със слюнка от тревен паяк. И понеже той има изключително силна интуиция, с крилцата си не само ще летиш, но и ще усещаш всяка евентуална опасност.
Лицето на Гвендулка засия от щастие, когато успя да полети с новите си крилца.
- Ехееей!... Аз летя!- смееше се пчеличката, докато кръжеше над заскрежените храсти и целуваше по челцата еделвайсите.
- Е, успя да направиш своите крилца!- каза й усмихнато Дядо Коледа- Видя ли колко щастие носи това- сам да направиш нащо за себе си? Колкото и да е трудно!
- Да- засмя се Гвендулка- Сега мога да се върна у дома!
- Точно така! Когато се прибереш, цветята вече ще са изпълнили поляните и градините , а погалени от слънцето, крилцата ти ще блестят във всички цветове на дъгата.
- Много съм щастлива! Благодаря ти, Дядо Коледа!
- Понеже домът ти е много далеч, а крилцата ти, колкото и силни да са, едва ли ще издържат на дългия път, за това, Балтазар ще те върне обратно с шейната. Ще му кажа да се приготви...
Балтазар беше най- добрият помощник на Дядо Коледа. Най- възрастното и мъдро джудже, което организираше работният процес за направата на подаръците, отговаряше за регистрите и архивите, както и за много други неща.

- Ще ми липсваш, малка пчеличке!- прегърна я силно Вайълет- Ето... За спомен от мен... - каза и завърза на ръката й златиста панделка.
- И ти ще ми липсваш, Вайълет!- просълзи се Гвендулка- Но ще те нося ето тук- в сърцето си! А панделката винаги ще ми напомня за теб! Всички бяхте много добри с мен! Мойър също... Всъщност, къде е той?

Мойър преместваше пъстроцветните точици за пеперудени криле от централната част на склада- на лавиците под прозорците.
- А! Мойър... Ето къде си бил!- надниквайки в склада, каза Дядо Коледа. - Не каза ли преди, че е по- добре точиците да са в централната част, а не под прозорците- за да не избледняват от светлината?
- Сега мисля, че ще са по- добре под прозорците- отвърна кратко Мойър и продължи работата си.
- Хммм... Гвендулка си тръгва. Няма ли да я изпратиш?
- Не... Имам много работа. Смятам в централната част да поставя онези прекрасни ресни от...
- Мойър... - прекъсна го дядо Коледа- Ти самият, готов ли си вече да се върнеш у дома?
- Аз...- започна Мойър плахо.
Дядо Коледа влезе в нишата и не след дълго се върна обратно.
. Ето! Вземи!- каза и подаде на Мойър малката му лъскава цигулка.
- Ама как... аз... - смути се Мойър.
- Хо хо... - засмя се Дядо Коледа- Мислиш ли, че нещо може да се скрие от Дядо Коледа? Виж, Мойър... Ти работи много добре и ние всички тук те обичаме, но... Мястото ти е в тревите, сред красивите цветя... Вече не си просто една буболечка. Имаш своята цигулка и си истински щурец! Ако си готов да се върнеш, можеш да тръгнеш с Балтазар и Гвендулка!

- Ехеей! Ето ме и мен!- затъкнал на гърба си цигулката, Мойър скочи в шейната и се настани до Гвендулка.
- Мойър! Толкова се радвам!- прегърна го щастливо Гвендулка- И да си пазиш цигулката!
- Гвендулке... - Дядо Коледа й подаде две миниатюрни флакончета. - Това е за теб! Напълно си ги заслужи!
- Цветният майски прашец и люляковият туш! - ахна Гвендулка.
- Нека ти поставя аз!- каза въодушевено Вайълет и с леки, уверени движения напури бузките й с майския прашец и постави на миглите й люляков туш. После, наклони глава, за да я огледа хубаво и каза: - Прекрасна си!
- Благодаря ти, Вайълет!- прегърна я отново Гвендулка- Благодаря ти, Дядо Коледа!

Балтазар дръпна юздите на елените и шейната потегли. Гвендулка и Мойър махаха за сбогом на Вайълет, Дядо Коледа и джуджетата, додето ги изгубиха от поглед.
На другия ден призори, Балтазар спря шейната на един хълм.
- Е, отново сте си у дома!- обърна се той към Гвендулка и Мойър.
- Няма нищо по- хубаво от родното място!- притвори щастливо очи Гвендулка, обгръщайки с очи ширналата се пред тях долина.
- Няма... - добави Мойър.
- Хей, Мойър, виж!- извика радостно Гвендулка- Това е... градина с бели рози! Вярно, не е във формата на сърце, но е итинска, прекрасна градина с бели рози!
- Можем... да й дадем формата... Какво ще кажеш?- каза Мойър- Ти тръгни наляво, аз ще тръгна надясно, ще я затворим отсреща в средата и така ще я очертаем...

- Благодаря ти, Дядо Коледааа!- извика силно Гвендулка, докато бавно летеше наляво.

- Охохоо...Елате да видите кой е тук!- подаде глава от чашката на един розов цвят търтеят Осуалд- Откачената пчела се появи и си мисли, че още е Коледа!

Чудесна приказка, много пухкава и топличка - като дядовата ръкавичка е с всички герои, които си имат собствени характерни черти, макар и епизодични...Мисля, че ставаш все по-добра в писането. Тази приказка е в бяло-розово-виолетово и сребристо звънти :)

Благодаря ти, Приказна!:)
Радват ме топлите ти и слънчеви думи!:)
Сърдечен поздрав от мен и приказно вълшебно да ти е винаги!:)