Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2008 22:48 - Причастие
Автор: indi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1419 Коментари: 4 Гласове:
0



Студени са на вятъра ръцете...
Като на малко, мърляво дете
с дъждовни шепи мие ми лицето...
С ожулени и кални колене
се свивам и изчаквам да отмине
това измиване от дневните игри.
Не ми се плаче от ожулено и синьо,
а от това, че спира да боли...
Като че с брадва времето разсечено,
забива под клепачите трески.
Събирам ги- да си напаля огън-
фенери за изгубени души.
След всяко свое следващо разпятие
по- грешна се завръщам от преди.
На думите резонното зачатие
в утробата на моя глас мълчи.
Разбираш ли защо не ми се тича?
В юмрука на живота аз съм пясък фин,
през свитите му пръсти се изтичам...
Спасител ми е личната пустиня.
Потъвам в нея, никого не виждам.
И никой не минава покрай мен.
Единствено миражи ме зазиждат
и пясъчни мъгли... Студено е...
Понесъл парцаливия си флаг,
изчаквах мълчаливо да отминеш.
Но ти стоиш...И си засаждаш праг...
Навярно вие в теб душата на пустинник...
Керваните с ливан и със смирна,
са твоят глас и топлите очи,
ръцете ти... В оазис в пустошта
превръщаш се. Душата ми мълчи...
Не те наричам с името Любов-
тя винаги си тръгва урочасана.
Навярно си абзац в божественото слово...
И за това, наричам те...Причастие.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Състояние от което си прочела едно ...
03.04.2008 23:14
Състояние от което си прочела едно дълбоко страховито откровение.
А образът на вятъра в този едновремено детински и суров вид, малко ще съумеят да видят през изживяванията си.

!!!

Бъди Благословена, Стефи.

цитирай
2. indi - :)
04.04.2008 11:34
Благодаря ти, Стеф !
Благословен бъди и ти!:)
Поздрав!
цитирай
3. martiniki - :)
04.04.2008 17:07
"И си засаждаш праг..." ,

Стеф, днес четох едно послание, да го нарека, на Джубран Халил Джубран, за любовта - сигурно ти е попадало, но ти го оставям

За любовта

И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.
цитирай
4. indi - Приказна...
04.04.2008 21:54
Много е красиво, силно и вярно!!! Благодаря ти, Приказна!!! Това е най- красивият отзив към този, а и повечето ми стихове!
Така е... Любовта идва не за да я овладее човека, а тя да овладее човекът, мисля...
Сърдечен поздрав, Слънчева!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: indi
Категория: Изкуство
Прочетен: 953075
Постинги: 368
Коментари: 915
Гласове: 5519
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол