Понякога вечер мракът и тишината
прегърнати, по перваза ми изпълняват някакъв танц
пред единствена публика- аз и Тъгата...
Аз- все по- прозрачна,
тя- светеща като кварц.
Аз й казвам : " Тъга... Тези двамата
са блестящи танцьори!... "
Тя казва: " Когато виждаш сякаш през мойте очи,
с теб изобщо не ми се спори... "
И ми подава кесийка с напукани болки и липси,
аз й отварям кутийка с газирани сЪлзи...
А онези танцуват... Танцуват неистово!
От страстта им мравки по кожата плъзват...
Тя си прави балони, дъвчейки ми въздишката...
После, обикновено четем мълчания.
Тя ме учи да ги разбирам и пиша...
И правилно да ги изговарям...
" Не ми се говори днес за мъже... " - казва тя-
нека изиграем един танц с шпаги!... "
И ме ранява отляво с ловки ръце...
Но и тя ранена в очите ми пада...

и ме ранява отляво...

а после, от раната, перла зрее

поздрави, Стеф и по-малко такива нощи за теб, ако ще и да губи литературата!

да...Може би бледорозова...

Колкото - толкова:) Пък литературата и тя трябва да отморява ...:)
Благодаря ти, Приказна!
Сърдечен поздрав!:)

Благодаря ти, Приказна!:)