Постинг
12.08.2008 23:54 -
Екваториално
" Издръжлива съм колкото яйце на червеношийка,
падащо от гнездото двайсет фута над земята.
Единственото ми спасение е в малкото момче
отвъд улицата, което колекционира
странности и свършеци. "
Лора Гилпин
От счупената черупка излиза
рошава и залитаща нежност.
Писклива и неакордирана...
Това, че подлагаш длани
когато летя надолу,
превръща ръцете ти в небе.
Това, че бавно ги отдалечаваш,
е доверие за височината на полета.
Достигна ли ги и открия по тях
трохи обич,
неволно ще изкълва
свое съзвездие,
което ще се вижда нощем
от екватора на сърцето.
Малките странни птици
обичат крехко,
но с рижава мигла от слънцето,
синя къдрица от южния вятър
и червеноусмихната въздишка от глог,
ще изтъка песен...
Тръгнат ли облаци по вените ти,
стъпи на нея- на двайсет фута над земята
е преобладаващо спокойно.
падащо от гнездото двайсет фута над земята.
Единственото ми спасение е в малкото момче
отвъд улицата, което колекционира
странности и свършеци. "
Лора Гилпин
От счупената черупка излиза
рошава и залитаща нежност.
Писклива и неакордирана...
Това, че подлагаш длани
когато летя надолу,
превръща ръцете ти в небе.
Това, че бавно ги отдалечаваш,
е доверие за височината на полета.
Достигна ли ги и открия по тях
трохи обич,
неволно ще изкълва
свое съзвездие,
което ще се вижда нощем
от екватора на сърцето.
Малките странни птици
обичат крехко,
но с рижава мигла от слънцето,
синя къдрица от южния вятър
и червеноусмихната въздишка от глог,
ще изтъка песен...
Тръгнат ли облаци по вените ти,
стъпи на нея- на двайсет фута над земята
е преобладаващо спокойно.
Няма коментари