Сюита за вятър.
От клоните- струни
капят ноти...
После... е есен...
После... шмугва реката
под моста безшумно
солфежа си...
После... е песен...
После... тих е брега.
Върху кестенов лист,
сляпо, тя го рисува
с пръсти...
После... скрива дъжда
под клепачите... Ниско
прелетява тъга...
После...го търси...
После... идва нощта...
И нея я няма...
Завалява Адажио
в мрака...
После... стръмна пътека
за любовта...
После... пада живота
в краката й...
После... бавно разсъмва...
И той е навсякъде...
Всеки атом го срича.
С Traumerei...
После... милва го вятъра...
И всеки атом после...
с нея обича го...
Както винаги...
Както преди...

http://www.youtube.com/watch?v=6-4nSi5kS1s&feature=related