Уж кранът беше спрян,
а капе,ромоли...
и чиста, без петна,
присвита е тревата.
Пералнята премята
облаци, мъгли
и оцветява в сиво
коприненият вятър.
Слънце боязливо
показва се едва
и чисти с топъл лъч
небето захабено.
В бавен, лек каданс
разгъва се дъга...
Усмивката й цветна
протяга се смутено.
Размята си косите
край мене Пролетта
и седемцветни капки
росяват ми лицето.
Прекрачва през простора
крачето на дъга
и в нежен миг от вечност,
потъва във сърцето.