В сумракът на сенки вечерни,
когато ласкави длани от бриз
обгърнат сърцето стаено
и плъзнат под бялата риза...
И свил е платната страхът,
закотвен в пристанище старо,
и устни впил е смехът
в ръба на чаша кампари,
и пръсти на страдивариуси
рисуват изкусно нега,
отвили дантелите залезни,
по рамото на нощта...
Тогава то се разтваря
в сумракът на сенките черни
и пламъкът му играе,
полюшнат в червени фенери-
усеща я- силна и дръзка,
с най- точната кожа, без грим,
с най- верните устни и вкус,
с най- смелите, прями очи
пристъпва през прага му боса
без думи, без знак за вина
и то се отдава на тази
замръкнала скитница- Любовта.

приглушено нежно вечерно червено интимно

Това като че е най- сполучливият таг!:)
Благодаря ти, Приказна!

так так ;))

..и за това, че ме усмихваш ти благодаря!:))