Постинг
06.09.2009 00:24 -
Карма
Истини кретат...Като черни робини.
Веригите им дрънчат
в маранята на дюни пустинни
от този, до другия свят.
Кретат и пеят. Пожарни слънца
ги целуват дълго и вярно
по белязаните лица.
Някъде кучета лаят...
Нямо протягат костеливи ръце-
просят храна и вода-
къшейче дума, сухо сърце,
или капка горчива сълза.
Пъстър керван... Залагаш душа
и кръвта си... Откупваш една.
Нозете й миеш в дълбока коса
и й гадаеш дланта...
Тя си е твоя. Дълго те гледа
с тъжни и плахи очи.
Дълго пред нея своите свеждаш.
Докато спре да боли.
Дълго я носиш несвястна на гръб.
В прахта криволичат следи...
Дълго я мразиш и скърцаш със зъби.
Докато за това си простиш.
Смъкваш й дрипите... В мек муселин
обличаш я. Даваш й хляб,
сипваш й чаша рубинено вино-
да не е бледа и слаба.
Тя има много, различни лица-
тъжни, безлични, красиви дори...
Но ще остане само с това,
което й сложиш ти.
Веригите им дрънчат
в маранята на дюни пустинни
от този, до другия свят.
Кретат и пеят. Пожарни слънца
ги целуват дълго и вярно
по белязаните лица.
Някъде кучета лаят...
Нямо протягат костеливи ръце-
просят храна и вода-
къшейче дума, сухо сърце,
или капка горчива сълза.
Пъстър керван... Залагаш душа
и кръвта си... Откупваш една.
Нозете й миеш в дълбока коса
и й гадаеш дланта...
Тя си е твоя. Дълго те гледа
с тъжни и плахи очи.
Дълго пред нея своите свеждаш.
Докато спре да боли.
Дълго я носиш несвястна на гръб.
В прахта криволичат следи...
Дълго я мразиш и скърцаш със зъби.
Докато за това си простиш.
Смъкваш й дрипите... В мек муселин
обличаш я. Даваш й хляб,
сипваш й чаша рубинено вино-
да не е бледа и слаба.
Тя има много, различни лица-
тъжни, безлични, красиви дори...
Но ще остане само с това,
което й сложиш ти.
Няма коментари