В " Колкото- толкова " ,
комплиментът,
който Джак Никълсън успя да сглоби
за любимата си , беше :
" Моят комплимент за теб е, че...
откакто те познавам,
започнах да си вземам лекарствата..."
След операция на очите
и поставяне на лещи,
главната героиня от един разказ
на Дафни дьо Морие
започна да вижда
всички хора като различни животни,
в зависимост от поведението
и излъчването им.
Само себе си- като човек.
След наложилата се поради това
повторна операция,
вече всичко беше наред. Сякаш...
Отново всички бяха хора.
Единственото животно, което виждаше,
беше кошутата в огледалото...
Това, което знам е,
че след лични и сърдечни апокалипсиси
може и да се оцелее,
макар и да се губи по нещо.
Най- често зрението...
Нямам съзнателен спомен
за мигът на трансплантацията
и кой я извърши,
но...много ветерани от войната с живота
казват, че е самата Любов.
Първоначално,
виждах всички останали мъже
като грозновати, смешновати, грубовати
и... хайде да не прекалявам,
само теб- като съвършен.
След наложилата се поради това
повторна интервентна намеса,
тях изобщо не ги виждам...
Опитвам се да сричам песни
по текст и музика на очите й...
А моят комплимент за теб е,
че...само в твое присъствие
не мога да говоря...
Опитите да го правя,
са нечленоразделни и смешни.
И затова мълча...
Като в катедрала.

близък като усещане, вече коментирах и се ограничих до два текста и изречение, (от скромнус ;))

а ми се искаше още едно стихотворение-реплика да ти оставя - ето случай и място ;))

Мое мъчно мълчание с мълнии

Неумело подкупвам мълчанието с резен луна

Смилява се лявото

Снизходителен купол

Полукс е сам

полусън
полунощ
полусфера

Начертаните с кръстове врати
си играят на дървени рицари

тебеширени кръстове
тебеширени врани

В рани е изтокът
сутрин

В тебе се ширя
мълчание

грамадно и каменно

Как кънти
по стените ти изгрев

Как камбанено
нямо се вливам
и с реките ти
слизам на изток

Не изстивам така
непростимо

Мое мъчно мълчание с мълнии

Наистина е близко усещането... И няма как да е иначе, мисля... Само две са дамите, които ни оставят безмълвни и мълчаливи, и ръзлистват душите ни- Болката и онази трудната за разбиране- Любовта...
И тук, и там, си ми оставила прекрасни неща! Имаме сходни възприятия, които изразяваме по свой начин..:)
Съкровище приказно си ти! Благодаря ти!:)

извинявай, че така безсрамно се самоцитирам, но наистина твоя комплимент доста дълбоко под кожата ми отекна и това е най-приемливия за мен начин да го отразя - в огледалата на мои текстове

ти си съкровище, истинско

...като се самоцитираш, защото има какво да цитираш! Така че, за извинение няма място! Напротив- благодаря ти за това от сърце! Радвам се, че ти е допаднал и си съпричастна и с моя начин за опит да изразя онова необяснимо нещо, което когато се появи,не ти оставя думи за израз, дори за стих,а те изпълва със секнало дъха мълчание..:)
Прегърнат поздрав!