Не успях да дойда... А задушница отмина.
Дано не ми се сърдиш, татко!
Бях на работа... За да нахраня живите.
Но насълзено жито ти изпратих...
Не успяхме по цигара да запалим,
а знам, не се е сетил да ти палне брат ти.
Сърцето му до филтър е горяло
и вече няма този навик.
Сега добива друг- да бъде дядо
и вместо теб да ти обича внуците.
На мен пък да ми бъде земен ангел...
Крилата му понякога накуцват,
но се крепим в утехата... А дните
със мед и жило кърпим в календара.
Небето, като тежко, едро сито,
пресява радости от болки стари.
Добре сме... Смятам истините прости-
че четири ръце навярно трябват
за направа на спасителния пояс,
три рамена- за сила. И за сгряване...
Две думи- да разкажат смисъла
и сложени в курсив за хоризонт,
да оправдаят всички сложни истини,
и всички пътища. В един живот.
Дано душата ти е сита и спокойна!
Незнам там помни ли се земното обичане?
Тук спомени като пшеница ронят се
и всеки ден в сърцето коленичат.
Задушница отмина... Не успяхме
с теб да изпушим по една цигара...
Но димящата пред мен ти пращам...
И този стих наместо свещ ти паля.



08. 11. 2009 г.

i

Разплака ме, остави ме без думи...

... за свещичката и мълчаливото присъствие!

Не исках...Благодаря ти, че си тук!

поздравления!

то всъщност няма за какво...
Но благодаря, че си тук, dimardesy!
Сърдечен поздрав!