Постинг
16.10.2011 17:35 -
За добрите не/премълчани думи на Матей Шопкин
ДОБРАТА ДУМА
Тя идва през жарава от въпроси,
от истини,от болки,от лъжи.
И ти- мъжът на тридесет и осем
не се страхувай,смело я кажи!
Кажи я като плач,или прослава,
кажи я като песен,или зов
и никога,ей Богу,не забравяй,
че този свят е гладен за любов!
И вярвай винаги в добрата дума,
изречена дори от лош човек!
Тя като пролетно цъфтене лумва
в просторите на този гневен век.
И светлина в душите ни изгрява,
и става хубав трудният ни ден.
И всеки има сили да прощава,
защото знае,че ще е простен.
Матей Шопкин
Преди време имах удоволствието да присъствам на една творческа среща с един от любимите ми съвременни български поети Матей Шопкин,на когото пожелавам крепко здраве и щедро перо,с което да създаде още много нови стихове!С такава лекота и човешка топлота се лееха тогава прекрасните му стихове,толкова красота и нови хоризонти отваряха в душите,с толкова доброта и човечност изпълнени...И седях в залата стиснала тефтера с любими негови стихове записвани от години и...когато в края на срещата си вземаше довиждане с всеки,не намерих смелост да му стисна ръката, да го поздравя за прекрасното творчество,да му благодаря за това,което е донесло то за светоусещането ми..Не намерих смелост да се изправя пред Големия Поет със скромните си думи... Докато се прибирах към къщи се ядосвах на себе си и си мислех колко са важни всъщност добрите думички.Дори да са най- дребничките ,най- простичките,те трябва да бъдат давани.Колко много премълчани добри думи носим в себе си и колко важно е да не ги премълчаваме, да ги изведем от себе си и да ги дадем на хората край себе си, на всеки,който е докоснал с добро, или не деня ни.Колко не трябва да ги задържаме в себе си.За да освобождаваме място за нови- които дават на нас и такви които отново да дадем на другите. Когато се прибрах тогава,веднага грабнах тефтера и написах:
ЗА ДОБРИТЕ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
на Матей Шопкин
"...Тя идва през жарава от въпроси,
през истини,през болки и лъжи.
И ти- мъжът на тридесет и осем
не се стряхувай,смело я кажи!..."
В топлите шепи на тази есенна вечер,
когато за тебе звучеше Шопен,
танцуваше в залата живата Вечност
и ти- великанът в полето роден
плетеше от слово въжета за люлка,
с която да могат сърца и души
да стигнат твоята звездна пролука,
да видят живота с твойте очи.
Припомни на Ботев високият ръст
и белегът царски на Калоян
в сърцето на топлата българска пръст...
Под твоите думи бледнееха рани.
Но жегна ме твойта синовна тъга,
почувствах какво е да ти е срамно,
усетих вкуса на онази вина:
" Защо не помахах на мама? "
Защо не помаха? Защо не ти казах?
Че както с Вазов ти си растял
и ти за крилете на моята младост
перце от бели надежди си дал!
Добрата ти дума...В това е въпроса.
Защо не я казах? А уж я разбрах...
Аз-жената на трийсет и осем
я забравих,у дома я прибрах.
А е нужна,добре си го казал!
Дори да е дребна, добрата дума е семе,
от което цвете в сърцето пораства.
Когато се сее навреме.
2008
Тя идва през жарава от въпроси,
от истини,от болки,от лъжи.
И ти- мъжът на тридесет и осем
не се страхувай,смело я кажи!
Кажи я като плач,или прослава,
кажи я като песен,или зов
и никога,ей Богу,не забравяй,
че този свят е гладен за любов!
И вярвай винаги в добрата дума,
изречена дори от лош човек!
Тя като пролетно цъфтене лумва
в просторите на този гневен век.
И светлина в душите ни изгрява,
и става хубав трудният ни ден.
И всеки има сили да прощава,
защото знае,че ще е простен.
Матей Шопкин
Преди време имах удоволствието да присъствам на една творческа среща с един от любимите ми съвременни български поети Матей Шопкин,на когото пожелавам крепко здраве и щедро перо,с което да създаде още много нови стихове!С такава лекота и човешка топлота се лееха тогава прекрасните му стихове,толкова красота и нови хоризонти отваряха в душите,с толкова доброта и човечност изпълнени...И седях в залата стиснала тефтера с любими негови стихове записвани от години и...когато в края на срещата си вземаше довиждане с всеки,не намерих смелост да му стисна ръката, да го поздравя за прекрасното творчество,да му благодаря за това,което е донесло то за светоусещането ми..Не намерих смелост да се изправя пред Големия Поет със скромните си думи... Докато се прибирах към къщи се ядосвах на себе си и си мислех колко са важни всъщност добрите думички.Дори да са най- дребничките ,най- простичките,те трябва да бъдат давани.Колко много премълчани добри думи носим в себе си и колко важно е да не ги премълчаваме, да ги изведем от себе си и да ги дадем на хората край себе си, на всеки,който е докоснал с добро, или не деня ни.Колко не трябва да ги задържаме в себе си.За да освобождаваме място за нови- които дават на нас и такви които отново да дадем на другите. Когато се прибрах тогава,веднага грабнах тефтера и написах:
ЗА ДОБРИТЕ ПРЕМЪЛЧАНИ ДУМИ
на Матей Шопкин
"...Тя идва през жарава от въпроси,
през истини,през болки и лъжи.
И ти- мъжът на тридесет и осем
не се стряхувай,смело я кажи!..."
В топлите шепи на тази есенна вечер,
когато за тебе звучеше Шопен,
танцуваше в залата живата Вечност
и ти- великанът в полето роден
плетеше от слово въжета за люлка,
с която да могат сърца и души
да стигнат твоята звездна пролука,
да видят живота с твойте очи.
Припомни на Ботев високият ръст
и белегът царски на Калоян
в сърцето на топлата българска пръст...
Под твоите думи бледнееха рани.
Но жегна ме твойта синовна тъга,
почувствах какво е да ти е срамно,
усетих вкуса на онази вина:
" Защо не помахах на мама? "
Защо не помаха? Защо не ти казах?
Че както с Вазов ти си растял
и ти за крилете на моята младост
перце от бели надежди си дал!
Добрата ти дума...В това е въпроса.
Защо не я казах? А уж я разбрах...
Аз-жената на трийсет и осем
я забравих,у дома я прибрах.
А е нужна,добре си го казал!
Дори да е дребна, добрата дума е семе,
от което цвете в сърцето пораства.
Когато се сее навреме.
2008
прати му го, Стеф!
цитирай"Дори да е дребна, добрата дума е семе,
от което цвете в сърцето пораства.
Когато се сее навреме."
цитирайот което цвете в сърцето пораства.
Когато се сее навреме."
martiniki написа:
прати му го, Стеф!
Незнам къде,иначе бих.Не го откривам във фейсбука,незнам дали има лична страница..Но си мисля,че все в някакъв момент ще го види. Много спонтанно и изобщо не е редактирано и мислено,просто се изля в момента в който влязох тогава у дома.Радвам се, че ти е допаднало!:)
tota написа:
"Дори да е дребна, добрата дума е семе,
от което цвете в сърцето пораства.
Когато се сее навреме."
от което цвете в сърцето пораства.
Когато се сее навреме."
Така е,мисля...Времето е скъпоценност и безценност,но още повече е Навреме-то!
Благодаря ти от сърце за отзива!:)