Назад е вече
рухналият и изгубен град.
Прекъсна се
безпътният ми кръг.
Пунктира ми
и ми показа как се прави свят.
Понеже знаеш как,
ти ми направи Път.
Не  е широк.
Извива сред треви,
или обгърнати с цветя алеи.
Понякога
кървят нозете ми,залитам.
А друг път
стъпките ми сякаш пеят.
Понеже знаеш как,
ми нарисува поглед.
Сега се разпознавам
с новите очи.
Избирам твоят Път
дори пред звезден полет,
с всичките му пропасти
и стръмнини,
с цялата му пищност
и неведомост,
с най- гладката отсечка,
с най- дългата неравнина.
Така животът ми
се движи достоверно
и свиквам
с острите завои в любовта.
Понеже знаеш как,
ти ми направи Път...
Внимавам в знаците
в посоката си зимна.
А нощем само ударите
на сърцето ми блестят
с едничката молитва:
Да те има!

Хубаво и навременно, Стеф! Усмихната да влезе Новата година, здраве да е, път да има!

Благодаря ти за хубавите думи,Приказна!
Щастлива,усмихната,здрава и успешна да е и за теб, и за всички ни Новата година!

http://www.youtube.com/watch?v=Hs-3opo5GvM&feature=related

Поздрав за красивото стихо!...

Благодаря за отзива!
И сърдечен поздрав!