Аз съм Джаф.Бежов кокер шпаньол.
С малка опашка(че не стигна плата),
с душа от памук и герданче от шнола.
Педя куче,лакът...тъга.
Чакам мирно и кротко мойто дете-
то малко май ме забрави
на перваза за чанти под трето гише
в салона на пълната автогара.
Всички бързат и никак не ме забелязват.
Не че искам...Само нека то да се върне!
Стаявам пух,когато деца влязат...
Не мога друго дете да прегърна!
То не би ме забравило,само където
нетърпеливи са автобусите.
То е умно дете и е много заето
с уроци,книги и музика.
Много обичкам да ми разказва
как е минал денят му в училище,
да се прави,че уж аз го пазя
в игрите с огромни страшилища...
Ще се върне за мен.Просто вярвам в това!
Тихо бдя край гишето и се ослушвам.
Ще се чуди защо ми е мокър носа,
после радостно ще ме гушне.
Сякаш ризката негова виждам там!...
Ето,влезе!Но не...Не е то...
Но онова май е неговата коса!
Хей,дръпни се от тук бе,палто!
.................................................
Аз съм кокерът Джаф.Забравен шпаньол.
Педя куче,лакът тъга.
То ще дойде.Не ме закачайте,моля!
Ще се чуди защо ми е мокър носа...

помня едно Йори и едно жълто мече, а колко не помня

Педя куче, лакът тъга...
(знам защо му е мокър носа:)

Преди години,когато дъщеря ми беше малка ,й бях ушила един шпаньол подобен на описания.Много беше сладък и го носеше все със себе си,но веднъж така го забрави в един тролей.После й направих доколкото можах същия,той по- дълго беше у нас,но после...не помня подарихме ли го, или сам тръгна по широкия свят..:)Дано са зарадвали някое друго дете!:)
А Джаф...е друго кученце..:)Само с мокър нос едно кученце има шанс да стане философ..:)Важно е детето да е щастливо!

повече ме е яд като загубя книги - случвало ми се е да оставя торбичка с няколко книги! хем си заръчвах да внимавам да не забравя нещо, на "Южна пролет" преди три години, къде и как я оставих тази найлонова чанта със съкровища така и не разбрах - веднъж ми е изчезвала и чужда книга с автограф - което пък ми даде надежда, че някой я е взел - като контрапункт на онова Райчово стихче

да, важното е детето да е щастливо, да не загубим него;)

за книги преди ме беше яд като загубя,но пък се е случвало и да намирам.Независимо дали оставени от някой,или в някой антикварен кашон..Книгата има своя път и намира начин да стига до всеки комуто е необходима,така че...добре е това според мен.В този смисъл може би така е и с малките кученца от плат..
Да щастливо детето,да и да не се губи! Кученца все ще се намерят и ушият..:)

Какво сладурче!