В своят ден, когато всички я празнуват,
тя оставя дома си отворен
за уморените и бездомните-
да го пазят докато я няма
и излиза на площада да танцува
с децата на Младостта,
да вдигне наздравица с покръстените
в нейното име, в нейната вяра.
Посипва косите им с цветни конфети,
устните им със захарни фондани
и пуска с тях хартиени лодки
в реката на самозабравата.
Няма как да им каже,
че сърцето е просто
една малка тетрадка,
че се случва някой
да изпише листата им
в чернова на " Трактат за Любовта" ,
да драска, къса и поправя, а после...
После да напише всичко на чисто.
В нова тетрадка, в ново сърце. Блестящо.
Няма как да им каже:
" Пазете поне последният лист!
Достатъчен е да побере лицето ми
и ще ме познаете.
Защото той ще оправдае
всеки надраскан и откъснат."
А когато мръкне,
изкачва боса стъпалата към дома си,
разпуска косите си - Замбези в буря,
които носят по течението си
горчиви цветя.
Всеки е сам.
Дори тя.

всеки е сам

листите от тетрадката - на хартиени лодки и самолетчета - толкова сме безотговорни щастливи

когато сърцето е красиво гравирана ваза, дори горчивите цветя в него са красиви. Или ако опитам да го кажа в библейски стил, може би ще е нещо подобно:
Отвори широко прозорците на сърцето си, проветри го, почисти стените, пода ,тавана и светилището му, прекади го и украси го, стори го прибежище и дом сияен и уютен за Любовта и тя ще сведе глава пред прага му и ще подвие крака до огъня му.
Благодаря ти за присъствието,което ми е безценно, Приказна!:)

преди години съм писала едно
"Запролетяване"

Размразих душата си.
Извадих на слънце
всичко от скрина
с чувствата.
Пообърсах праха
от мечтите си
и ги наредих
на камината
в новия дом
на надеждата,
който отново
сътворих,
залепяйки
парченцата
разбити илюзии
с вяра.

Само, счупените илюзии може да се стрият на прах и да наторят розите в градината, или да се изсипят в реката, все едно..Но счупено и лепено в нова, чиста и проветрена къща....не. Илюзиите са вредни за сърцето и добре е да бъде научено да ги различава от мечтите, защото мечтите се сбъдват, но илюзиите никога. Но да, Вярата, като една Пепеляшка ще ги пресее.:)