Постинг
29.01.2015 13:41 -
Старинният файтон
Автор: indi
Категория: Изкуство
Прочетен: 3681 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2015 00:43
Прочетен: 3681 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 30.01.2015 00:43
" Тя:
Моля ти се, Боже,дай на Вельо
още поетична лудост, още.
Накажи го поне сто недели
със безсънни поетични нощи.
Накажи го. Имаш сто причини.
За да видят, Боже,
той как може.
Моля ти се чинно.
......................................................."
" Тайни молитви" Велин Георгиев
Отиде си жената на поета
с най- древната небесна колесница,
на най- еднопосочната планета,
невидима за трескавите му зеници.
А той стои на капрата- като войник
и тегли мълком стария файтон,
сподавил вопъл, и сълза, и вик...
Разказва за зографът на икони.
За делото му, в книгата събрано,
за сенките в лицата на светците
и като свещ, сърцето си запалено
поставя пред иконата в гърдите си.
Поетът с анонимната тъга
край анонимното човечество минава
с тъжната си като дъжд коса,
от пръстите й подредена, бяла...
С устните, опънати в черта
и раменете, като счупено хвърчило,
с пръстите, отпуснати след любовта-
безплътните й форми съхранили...
Жената на поета не отмина.
Конете древни чаткат със копита,
понесли словото с файтона си старинен,
пришпорвани от нейната молитва.
Моля ти се, Боже,дай на Вельо
още поетична лудост, още.
Накажи го поне сто недели
със безсънни поетични нощи.
Накажи го. Имаш сто причини.
За да видят, Боже,
той как може.
Моля ти се чинно.
......................................................."
" Тайни молитви" Велин Георгиев
Отиде си жената на поета
с най- древната небесна колесница,
на най- еднопосочната планета,
невидима за трескавите му зеници.
А той стои на капрата- като войник
и тегли мълком стария файтон,
сподавил вопъл, и сълза, и вик...
Разказва за зографът на икони.
За делото му, в книгата събрано,
за сенките в лицата на светците
и като свещ, сърцето си запалено
поставя пред иконата в гърдите си.
Поетът с анонимната тъга
край анонимното човечество минава
с тъжната си като дъжд коса,
от пръстите й подредена, бяла...
С устните, опънати в черта
и раменете, като счупено хвърчило,
с пръстите, отпуснати след любовта-
безплътните й форми съхранили...
Жената на поета не отмина.
Конете древни чаткат със копита,
понесли словото с файтона си старинен,
пришпорвани от нейната молитва.
Нашествие: германци бягат като бежанци п...
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ
Няма коментари