Заплетен
в тънките въжета
в плацента
от отронени дихания
се люлее
оня миг преплитане
на случените
понеделници,
когато имахме очи,
с които виждахме,
но вътре,
а тяло в тяло
бяха претопени
в двойна
ДНК спирала.
Малтийско слънце
светеше по кожата
- топъл, кехлибарен мед
и някой каза:
" Чети ме! С устни ме чети! " ...
Не помня
аз ли, или ти...
Защото губехме се
във всеки нов,
разливащ " ред" .
Под пръстите
заплитаха се струни
в мелодия
на Пако де Лусия,
в желанието
като единствено признание
и оживяваше
Целувката на Климт
в пулсиращ гваш
от дрезгави мълчания...

2006 г.

В такъв хамак ми се люлее
и слънчев вятър да ме ветролее!:)