в бездънни ониксови дни
и алабастрови скосени нощи
изкачва облачните стълби на дома си
потомка на небето
 с меки стъпки
прозрачен глас
 и шепнещи  ръце
люлее стъклен свят
държи на безопасно разстояние дъха си
додето всяка от звездите пренесе
на точно място
в лунното кросно
щом слезе Еос
и пристъпи Феб
по тънкия копринен ръб
на стръмната хипотенуза
съзвездието Стълба
в нозете му ще поднесе
до арката към ниските врати
на високи
и свръхнови светове
върви до него
в съцветие от векове
потомка на небето
с пеещи очи
с изваяно от син кварц
кристал
и Атгелит сърце
и Времето
не ще я премълчи.