Отдавна ли ме чакаш?
Аз все към тебе тичам
с пресъхнали очи,
с протегнато сърце.
Ти все към мен прииждаш...
От онзи взрив обичам
неведомата сила
на твоите ръце.
Искрящите смарагди
в дълбокия ти поглед
потапят смелостта ми
в подводни светове.
А там на любовта 
в потъналия кораб
сноват мечти- амфибии
с изтръпнали хриле.
Къде потъваш ти?
Как носиш тежестта си?
Тъгуваш ли за всички
изгубени вълни?
И плачеш ли, в скалите
разбивайки гнева си?
Копнееш ли за близките
несбъднати земи?
С крило от слънчев вятър
бездомни чайки милват
лицето ти бунтовно
и нежно го смиряват.
Красиви нереиди
косите си разливат
и с ласки самотата ти
за кратко утешават.
Не можеш да ме следваш,
че тук са твойте корени
и главната аорта си
в сърцето на земята.
И ето ме пред теб...
Съблича всички спомени,
събува се душата ми
и тръгва по водата.

04.2017 г.

както в писането:)
Допадна ми, поздрави!

Море от красиви сбъдвания и за теб!
Поздрави!