Постинг
08.06.2020 23:12 -
Кой носи жабите
Лъчезарчо беше най- малкото щъркелче в ятото, което носеше бебетата. Не му се седеше мирно и кротко в гнездото като другите малки щъркелчета, а предпочиташе да лети с големите и да ги придружава. Така му се искаше и на него вече да носи някое бебенце и все умоляваше майка си да поноси някое вързопче малко..Само два- три километра! Но тя беше непреклонна:
-О, не! Това малко кенгурче трябва да го отнесем чак до Австралия! Какво ще правим, ако го изтървеш в океана?! Малък си още. Потърпи! Ще носиш и ти бебета като пораснеш.
Самата тя веднъж едва не изпусна едно морско свинченце, само за да покаже и приложи на баща му номера на орлиците, които изпитват така орлите дали могат да спасят падащо от гнездото орле, което е знак, че ще са добри бащи. Опита се да я подсети, но баща му скръцна с клюн и опитът беше преустановен.
Един ден Лъчезарчо се шляеше безцелно между облачетата, докато родителите му поемаха новата партида и не щеш ли, нещо малко и черничко привлече погледа му на едно облаче.Приличаше на миниатюрна като слънчогледова семка малка рибка, която махаше яростно с тънката ис опашчица и се опитваше да преплува облачето.
-Хей, какво си ти? - попита Лъчезарчо и понеже малкото черно нещо не каза нищо,сам си отговори : -Хей,ама ти си рибешко бебенце сигурно? Ами, да! О, милото...Сигурно са те забравили на това облаче, не са те видяли- толкова си мъничко... Но не се безпокой!Аз щете отнеса до езерото!
И мигом се спусна към клоните на най- близкото дърво. Избра най-мекото идостатъчно голямо листо, откъсна го и се върна при бебето- рибка. Внимателного постави върху листото, после го сгъна като люлка , още по- внимателно прихвана краищата му с клюн и полетя към езерото, край което често минаваше с родителите си. Да, обаче езелото не беше толкова близо, колкото си мислеше Лъчезарчо и се наложи доста да полети с безценния си товар. Когато доближи езерото, така се зарадва и толкова горд се почувства ,че най- сетне и той ще донесе едно бебенце,че неволно отпусна захвата на клюна си и лестото полетя към водата. Ех...А така му се искаше да е по- професионално изпълнен и тържествен този момент... Опита се да се успокои, че все пак малката рибка цопна във водата и ще открие непременно майка си. Покръжи над водата малко, взирайки се да види нещо под повърхността на езерото, но се виждаха само накъдрените лъчи на все по- ниско слизащото слънце и клоните на близката върба. Не след дълго щеше да мръкне и Лъчезарчо макар и неохотно тръгна към вкъщи.
Родителите му вече бяха много разтревожени от отсъствието му. Майка му го послещна облекчено възклицавайки :
О,миличък...къде беше?! Много се притеснихме! И обикаляхме наоколо да те търсим...
Баща му само тихо, въпроситлно и мрачно каза : „Лъчезаре?!“ , а това вещаеше буря ,затова Лъчезарчо побърза на един дъх да се похвали с подвига си, надявайки се да пердотврати бурята: -Оетоменамерихеднамалкабеберибканаеднооблачеитрябвашедаязанесадоезеротозаданеумреиязанекохнопаднавъвводатаноналиеводансепак...
-О,я стига!- прекъсна го баща му-Какви ги приказваш? Каква риба на облаците си намерил,Лъчезаре?
-Малкачернарибкастънкаопашчицакатослънчогледовасемчица...-още хо- нервно и бързо забърбори Лъчезарчо.
И тогава, за негова огромна изненада,баща му се разсмя.
-Ха ха ха! Това не е никаква рибка! Това е жаба!Занесъл си едно жабешко бебе до езерото...
-Жаба?!- не можеше да опвярва Лчезарчо. - От онези, дитж ме учиш да ловя в блатото? Дето тракаме с клюнове и ги плашим, и сме им строшилища?!
-Точно тах!- каза през смях баща му.
-Оооо....- промълви замислено Лъчезарчо.- Повече няма да плаша жабичките... не можеш да плашиш и да си страшилище за някой, когото собственоклюнно си занесъл до езерото... Камо ли да го изядеш!
-Е,хайде сега.... Това е само една игра на вражда, откакто свят светува....- обади се и майка му.- Като между кучето и котката.Котките винаги дразнят кучетата и те ги гонят заплашително. Но не ядат котки. Дори могат да бъдат приятели.
-О, да! Искам да съм приятел на жебчетата! - зарадва се Лъчезарчо.- Може ли да идем някой път на езерото?
-Разбира се.- каза майка му.- Когато твоята малка, черна рибка порасне и стане жабка, ще идем, за да видим дали ще я познаеш...
Ако не беше застудяло и ако не бяха обилните валежи, може би по- рано щяха да се спуснат до езерото. А така, мина повече време и Лъчезарчо съвсем беше изгубил търпение вече.
Когато спряха до езерота, слънчевите лъчи се нагъваха по водната повърхност, изпълнена с обширини пасажи от бели и розови лилии. Толкова беше красиво!
Щом семейството му се спусна край брега, мигом всички жаби, носещи се по листата на водните лилии, с паникьосано квакане наскачаха във водата.
-Уп уп уп!-един подплашен папуняк разпери качулката си и възмутено литна към близките градини.- Хей, каква е тази врява? Кой донесе всички тези жаби тук ?!Уп уп уп...
Само едно малко жабче стоеше храбро на листото и любопитно гледаше Лъчезарчо.
-Хей,това трябва да е моето жабче!-зарадва се Лъчезарчо. Внимателно пристъпи във водата и нежно докосна с клюн жабчето.-Вижте,то не бяга! Позна ме...
Разбира се, бързо след това майка му се подаде толкова ,колкото да дръпне за крака във водата смелото жабче, но Лъчезарчо вече беше щастлив. После се замисли и попита:
-А нас ко ни донесе?
-Излюпили сме се от яйчице...- засмя се майка му и се издигайки се над езерото и поемайки с баща му към дома.
-А яйчицето кой го донесе? -продължи Лъчезарчо
-Може да е било в някое облаче и някой много любопитен го е намерил , взиел го е и го е отнесъл до земята, за не падне и да се счупи... - чу да казва баща му.
-Но коооой?- настояваше Лъчезарчо.Но родителите му се бяха издигнали вече високо, а и минаваше онова бръмчащо нещо, наречено“самолет“ , и въпроса му се разтвори в малките облачета, приличащи на пухкави, бели многоточия.
Долу, жабките отново заемаха местата си във флотилията от листа,покриващи повърхността на езерото.
-О, не! Това малко кенгурче трябва да го отнесем чак до Австралия! Какво ще правим, ако го изтървеш в океана?! Малък си още. Потърпи! Ще носиш и ти бебета като пораснеш.
Самата тя веднъж едва не изпусна едно морско свинченце, само за да покаже и приложи на баща му номера на орлиците, които изпитват така орлите дали могат да спасят падащо от гнездото орле, което е знак, че ще са добри бащи. Опита се да я подсети, но баща му скръцна с клюн и опитът беше преустановен.
Един ден Лъчезарчо се шляеше безцелно между облачетата, докато родителите му поемаха новата партида и не щеш ли, нещо малко и черничко привлече погледа му на едно облаче.Приличаше на миниатюрна като слънчогледова семка малка рибка, която махаше яростно с тънката ис опашчица и се опитваше да преплува облачето.
-Хей, какво си ти? - попита Лъчезарчо и понеже малкото черно нещо не каза нищо,сам си отговори : -Хей,ама ти си рибешко бебенце сигурно? Ами, да! О, милото...Сигурно са те забравили на това облаче, не са те видяли- толкова си мъничко... Но не се безпокой!Аз щете отнеса до езерото!
И мигом се спусна към клоните на най- близкото дърво. Избра най-мекото идостатъчно голямо листо, откъсна го и се върна при бебето- рибка. Внимателного постави върху листото, после го сгъна като люлка , още по- внимателно прихвана краищата му с клюн и полетя към езерото, край което често минаваше с родителите си. Да, обаче езелото не беше толкова близо, колкото си мислеше Лъчезарчо и се наложи доста да полети с безценния си товар. Когато доближи езерото, така се зарадва и толкова горд се почувства ,че най- сетне и той ще донесе едно бебенце,че неволно отпусна захвата на клюна си и лестото полетя към водата. Ех...А така му се искаше да е по- професионално изпълнен и тържествен този момент... Опита се да се успокои, че все пак малката рибка цопна във водата и ще открие непременно майка си. Покръжи над водата малко, взирайки се да види нещо под повърхността на езерото, но се виждаха само накъдрените лъчи на все по- ниско слизащото слънце и клоните на близката върба. Не след дълго щеше да мръкне и Лъчезарчо макар и неохотно тръгна към вкъщи.
Родителите му вече бяха много разтревожени от отсъствието му. Майка му го послещна облекчено възклицавайки :
О,миличък...къде беше?! Много се притеснихме! И обикаляхме наоколо да те търсим...
Баща му само тихо, въпроситлно и мрачно каза : „Лъчезаре?!“ , а това вещаеше буря ,затова Лъчезарчо побърза на един дъх да се похвали с подвига си, надявайки се да пердотврати бурята: -Оетоменамерихеднамалкабеберибканаеднооблачеитрябвашедаязанесадоезеротозаданеумреиязанекохнопаднавъвводатаноналиеводансепак...
-О,я стига!- прекъсна го баща му-Какви ги приказваш? Каква риба на облаците си намерил,Лъчезаре?
-Малкачернарибкастънкаопашчицакатослънчогледовасемчица...-още хо- нервно и бързо забърбори Лъчезарчо.
И тогава, за негова огромна изненада,баща му се разсмя.
-Ха ха ха! Това не е никаква рибка! Това е жаба!Занесъл си едно жабешко бебе до езерото...
-Жаба?!- не можеше да опвярва Лчезарчо. - От онези, дитж ме учиш да ловя в блатото? Дето тракаме с клюнове и ги плашим, и сме им строшилища?!
-Точно тах!- каза през смях баща му.
-Оооо....- промълви замислено Лъчезарчо.- Повече няма да плаша жабичките... не можеш да плашиш и да си страшилище за някой, когото собственоклюнно си занесъл до езерото... Камо ли да го изядеш!
-Е,хайде сега.... Това е само една игра на вражда, откакто свят светува....- обади се и майка му.- Като между кучето и котката.Котките винаги дразнят кучетата и те ги гонят заплашително. Но не ядат котки. Дори могат да бъдат приятели.
-О, да! Искам да съм приятел на жебчетата! - зарадва се Лъчезарчо.- Може ли да идем някой път на езерото?
-Разбира се.- каза майка му.- Когато твоята малка, черна рибка порасне и стане жабка, ще идем, за да видим дали ще я познаеш...
Ако не беше застудяло и ако не бяха обилните валежи, може би по- рано щяха да се спуснат до езерото. А така, мина повече време и Лъчезарчо съвсем беше изгубил търпение вече.
Когато спряха до езерота, слънчевите лъчи се нагъваха по водната повърхност, изпълнена с обширини пасажи от бели и розови лилии. Толкова беше красиво!
Щом семейството му се спусна край брега, мигом всички жаби, носещи се по листата на водните лилии, с паникьосано квакане наскачаха във водата.
-Уп уп уп!-един подплашен папуняк разпери качулката си и възмутено литна към близките градини.- Хей, каква е тази врява? Кой донесе всички тези жаби тук ?!Уп уп уп...
Само едно малко жабче стоеше храбро на листото и любопитно гледаше Лъчезарчо.
-Хей,това трябва да е моето жабче!-зарадва се Лъчезарчо. Внимателно пристъпи във водата и нежно докосна с клюн жабчето.-Вижте,то не бяга! Позна ме...
Разбира се, бързо след това майка му се подаде толкова ,колкото да дръпне за крака във водата смелото жабче, но Лъчезарчо вече беше щастлив. После се замисли и попита:
-А нас ко ни донесе?
-Излюпили сме се от яйчице...- засмя се майка му и се издигайки се над езерото и поемайки с баща му към дома.
-А яйчицето кой го донесе? -продължи Лъчезарчо
-Може да е било в някое облаче и някой много любопитен го е намерил , взиел го е и го е отнесъл до земята, за не падне и да се счупи... - чу да казва баща му.
-Но коооой?- настояваше Лъчезарчо.Но родителите му се бяха издигнали вече високо, а и минаваше онова бръмчащо нещо, наречено“самолет“ , и въпроса му се разтвори в малките облачета, приличащи на пухкави, бели многоточия.
Долу, жабките отново заемаха местата си във флотилията от листа,покриващи повърхността на езерото.
Избрани цитати от Томас Джеферсън
Посвещението на България
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Посвещението на България
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
