***
В най-дъждовното време,
  в най-студените дни,
запали си сърцето,
нека кротко гори.
С две- три капки дъждовни,
с малко свежи цветя,
събери се отново
и бъди светлина-
малко, светло прозорче 
сред размития свят.
Запали го нарочно 
и гори на инат! 
Не допускай студа
да превземе сърцето!
Има радост и смисъл,
и любов под небето.
В най-дъждовното време,
дето помни душата,
запали си сърцето,
освежи си цветята!

Прекрасна поетична демонстрация на душевност, сещана взаимно с Природата...
... Тогава човек се слива с Нея, и се радва на стихията и на красотата, вместо да "Оцелява".
Аз лично обичам не само хубавия освежителен и напоителен дъжд, но и се възхищавам на гръмотевичните бури... А днес като заваля този сняг, уж само временно много му се зарадвах, и си шляпах един час из кишата, въпреки че обувките ми пропускаха... :-))))
Надявам се че и аз те усмихнах Инди :-)
   Лекс

Благодаря за свежия и напоителен отзив! :) Оцеляването е възможно единствено и Хари се оставиш в ръцете и сърцето на Природата и съм сигурна,че тя ни щади, когато искрено й се радваме с босите си души. :)
Поздрав усмихнат! :)