21-22 Обичайните за сезона и края на годината "равносметки" , ги избягвах като онези популярни игри "OMG" - " На кое известно магаре приличаш, ..Каква глава ще ти подхожда повече;... Какъв зеленчук си бил в предишния си живот..." и прочие, ама...ей на- и аз се "закачих" :) Спонтанната ми, неволна и първосигнална асоциация и визуализация на изминалата ми година е с...Другарката Пушкарова (и името й на място! ), която ми преподаваше "История" в гимназията. Дребно, сухо гестапо, с дебели очила с черни рамки, опънати на черта устни и усмивка като Хелеева комета. Но гласа й- дрезгав и стържещ мъжки тембър , без да променя височината си, можеше да смрази кръвта на всички ученици. Дори най "отворените" момчета седяха със свити уши в нейния час.Компромиси правеше само на мъртвите и то пак трудна работа. Оценяваше безпощадно икономично, но каквото можеше да се научи по История, при нея се научаваше. Забравила съм какви други оценки съм имала, но никога няма да забравя едно контролно за цивилизациите, на което трябваше да си изберем страна, за която да пишем и аз си бях избрала Германия, защото в къщи намерих една добре написана книга за нея и от там учих, та.. на това контролно ми беше поставила ..." Отличен 5 и 1/2 ... Благоговейно държах контролното и се взирах в изписаната с червен химикал оценка, препрочитах го безброй пъти и го пазех дълго, спомняйки си и надничащите в него съученици с възклицания: "Я? Наистина ли?!.." Паметни моменти бяха високите оценки на Другарката Пушкарова! Та! Моята Госпожа Пушкарова Двайсет и първа...ми показа всички агрегатни състояния на показалката си, настрои ушите ми на честоти, които не стигаха до тях, изправи ме до дъската, прати ме на колене в ъгъла, даде ми да разбера, че не съм в първи клас и материала по предмета" Историята ми" е по-труден в горните класове, застави ме да изуча обстойно произхода си, вида си, цивилизацията си, революциите си, войните си, икономиката, развитието, упадъците и разцвет си, културата , полезните изкопаеми, народа си и националните ми богатства. Показа ми и Хелеевата си комета, а оценката, макар и да не е "Отличен", е достатъчна за преминаване в следващ клас. А вчера в метрото рязко ме извадиха от книгата крясъците на висока , среброкоса "дама" : "Не те е срам, без маска да седиш...селянка мръсна! .." на една непростимо красива, червенодългокоса девойка , облечена в безупречно бяло палто, бял клин и красив шал, излъчваща осезаемо младост и здраве... Да, без маска. Явно бе опитала да седне на седалката до госпожата...Девойката се усмихна само мило и се премести няколко места натам, пропускайки край косите и ушите си следващия порой от: " Да, да! Отивай натам да ги заразиш всичките!.." Така зяпнахме наоколо всички, че...направо ни паднаха маските :) И ми мина през ума, че сякаш присъствам на разминаването на двете години - Старата слиза, Новата се качва.Дай Боже, тя да е такава - красива, бяла, ухаеща на здраве и младост, невъзмутима, спокойна, усмихната и с открито лице, и с това да зарази всички! Госпожо Пушкарова Двайсет и първа, Благодаря Ви от сърце! Вие бяхте безценен преподавател, без който обучението е невъзможно. Достойно се пенсионирайте, името Ви ще е изписано с главни букви в Историята(ми). Добре дошла, Госпожице Двайсет и втора! Още няколко спирки(часа) и ще слезете от метрото...Надявам се и вярвам учебникът, който носите в чантата си за нас да е по "Еволюция на Любовта и Човечеството" ! Заразете ни, научете ни! И простена нека е красотата Ви! :)

Бъди Благословена !

Благодаря от сърце! Честита светла и благодатна да ти е юношата година!