"Светът е оцелял, защото се е смял" -както е казал Радой Ралин и дори медицински е доказано това твърдение.
Благодаря от сърце за високото отличие в 21-вото издание на националния литературен конкурс за хумористична поезия и проза "Очи към себе си", организиран от Сдружение " ХуЛите", галерия "Арт Маркони" и Сдружение на писателите гр.Варна!  Неимоверна радост ми донесе тази Блага вест, както и че публиката се е смяла на произведението ми! Не успях да присъствам лично тази година, за жалост и изтървах купона, и вълшебната атмосфера, която успява да създаде винаги вълшебницата Ваня Маркова. Да сме здрави, да ни има и да пребъде създаденото! 🙏🍀💖
  Ето го и награденото произведение :) :  

ХЕЛСКИТЧЪН ПО ИНДИАНСКИ  

-Коооой сложи магданоз на шкембетооо..шкембетоооо...шкембетоооо.. - гръмва и отеква страховитият глас на Шефф Ангелоффф.
Чуват се звън от счупване на стреснати чинии, изпуснати тигани, капаци и сподавени писъчета. И като по команда, всички погледи се насочват към... мен! Предатели! И страхливци...
- Аз, Шефф.. - излизам с цялата си мижава смелост напред, вдигнала брадичка, готова за екзекуция.
- Защо сложи магданоз на шкембето, Стефка?!! Къде видя да се сервира шкембе с магданоз?!?!
- За да е по-красивичко, Шефф..- аргументирам се нагло аз, с анимационно гласче.
- Красивичко?! Шкембето не е красивичко, Стефка! Шкембето е огнено червено, люто и мирише на чесън! Ъхгррхх..Донеси ми веднага чинията си от днешната задача! Искам да я видя веднага!Гааазз!  
Извръщам се светкавично и тичам за въпросната майчицемилачиния ..
 Стегнала съм банданата, двете ми очи са се събрали край третото, стиснала съм зъби и устни , бавно пристъпвам към Шефф Ангелоффф, избягвайки да го гледам в очите и изпружвам сдържанопотреперващи ръце с кулинарния си шедьовър.
- Стефка! - сякаш от търбухът на Етна прокънтява гласа му - Какво ми носиш?
- Аспержата на Ергенът и тения от Хималайска магабебдуда, с пюре от артишок, Шефф- подавам бързо чинията и се отдалечавам, несмеейки да вдигна поглед.
- Ти виждала ли си изобщо аспержа?! Погледни как се нагъва..Като тения! А тенията стои опъната като аспержа! Артишокът е в арт шок... И какво е това абсурдно шарено киноа върху пюрето?! И това ли за красота?! Ще хапнеш ли такова нещо, те питам?!
- Ако трябва, ще хапна..- треперя аз и аха да ревна..
- Не оранжева...жълта престилка на зелени скакалци получаваш! - безмилостен е Ангелоффф, след което с леден глас ме прострелва: - При следваща подобна чиния, Стефка, те изпращам в " Ергенът"..
- Оооо,не..- полуприпадам аз- Не можете да ми причините това, Шефф! Твърде пълнолетна съм, твърде естествена грозавица, без и грам силикон, хиалурон, филъри и... хал хабер си няма шриланката ми от фешън безбюстиета, рокли, грации,финеси, луксове и прочие тормози ... Отделно, имам остеохондроза, спондилоартроза, тинтириминтоза и...общо взето, от твърде крехък костен порцелан е вазичката ми за ..снажната роза на,Ергена.. Милост, Шефф!... И ооо.. може ли да ходя до тоалетна, Шеффф, че..
- Марш към тоалетната! Махни се от очите ми..- изсумтява Шефф Ангелоффф и натиска някакъв звънец, който така пронизително звъни, че...  
Че се събуждаааам! Събуждам се за работа! Оооо кеффф! Отивам на работа! Обичам да ходя на работааа! Обичам дори претъпканото сутрин метрооо и дишащите в лицето ми га...ъъ...мили , прекрасни хора!!! Хаста Ла виста, Шефф Ангелоффф! Ха ха...В "Ергенът" щял да ме праща той... 😎

Много забавно произведение!