На 8 Април 1973г. се е слял с Вечността великият Пабло Пикасо. Стихотворението написах преди 20години, вдъхновена от автобиографичният филм.  
ГЕРНИКА  
Ти спиш, Франсоаз...
Ти спиш, моя мила...
И косите ти ухаят на нежно,
на милване, на вярност ухаят...
Ти спиш, Франсоаз и не чуваш, моя мила,
това страхливо " Обичам те"-
като молитва, 
прошепната в храма на съня ти...
И не виждаш, моя мила...
Не виждаш ръката ми-
прегърнала те диагонално...
По нея с лунно мастило е изписано:
" Мис Моят Свят".
И не усещаш, моя мила...
Не усещаш устните ми- корона...
А тя ти тежи... Знам...
Знам, защото утре  пак ще съм груб-
от страх какво имам...
Шибан е тоя свят, Франсоаз...
Иска любов, а я мачка.
Като носна кърпа-
иска да обърше мечтите му,
сълзите му, вините му,
лигите му- потекли от страст...
И да я навре в джоба си-
да е само за " него", само за " нея"...
А тя е една за всички, Франсоаз.
Само една е...
Идва като сластна циганка,
взема ръката ти и гадае, нарича...
Целува я и тя става силна, уверена,
вдъхновена, ваятелна...
И отива при друг...
После пак идва.
С цветна палитра, с дъх на ябълки-
като пролет.
И ти рисува усмивка,
песни на славей в очите  ти рисува,
лицето ти прави красиво...
Тя е различна и една и съща.
Тя си е Тя...
Красива е, иска всички да се красиви.
Не само " той", не само " тя". Всички!
А те се скубят, пищят, ругаят...
Уморява ме тоя луд свят, Франсоаз.
Уморява ме моята лудост...
Как ме понасяш такъв?
Как ме понасяш такъв, Франсоаз?
Мислиш ли, че съм себичен?
Знам, не ме чуваш...
Знам, ти си различна.
Ти всичко разбираш. 
Ти ме обичаш...
Как успяваш в това крехко сърце
да опазиш любовта, Франсоаз?
Как успяваш?
Знам... Аз съм платното на живота ти.
Почти съм готов.
Ще ме дорисуваш и ще си тръгнеш...
Шедьовър си ти, Франсоаз...
Шедьовър си, моя мила. 
А аз те надрасках...
Уж от любов и с любов те надрасках...
Знам ли... Спи, Франсоаз!
Спи, моя мила!
Аз ще попивам чертите ти.
И ще заспя, може би
след теб...

2006г.
.