В деня, в който двата парада вървяха по предвидливо различни маршрути, за да няма допирни и пресечни точки взаимната им неприязън,  парадирайки любов ... край мен мина най-тихия и непарадиращ парад на самата Любов. 
 Един мъж пазаруваше със съпругата си.Но тя не бърбореше весело като повечето дами неща от рода на: "Виж тези възглавнички как добре ще се вържат със завесите..".Не. Тя седеше в инвалидната количка, която той внимателно буташе и на която бе закачил пазарската торба. 
Жената не просто не можеше да ходи, а беше поразена от жестока парализа.Ръцете и крачетата й бяха неестествено тънички и изкривени под невъзможни  ъгли.Личицето й беше изкривено и не можеше да говори.Малкото й телце беше свито..Като малка птица със счупени криле. Единственото, но достатъчно нещо което помагаше на Бог  да  поддържа живот и смисъл в тази малка, счупена птица, бяха ръцете на Любовта. Които бутаха количката, които приглаждаха нежно косата й, които не позволяваха да капне лига на дрехите й, които я водеха през живота с поскърцващите колеленца на количката, които...пърхаха край нея като криле... Крилете на Любовта.   
 Този мъж вече не може да се зарадва на танцуващата си жена,  нито на повечето неща, на които се радват мъжете на здрави жени.. Но Любовта помни.Помни танците, помни страстта, помни всички полети  на малката птица в сърцето си. Просто, няма време за паради и шумни тълпи, защото има работа.  Заета е да се грижа за птицата си и иска просто чиста и свободна пътека, по която да бута количката си.

Щеше ми се да е художествена измислица, но не е. 💜
Снимката само  е от Интернет.