Точно в седем, докато гравитирам сляпо и разпиляно да безтегловност около себе си, малката часова стрелка пронизва оста ми с презумпция- идеята за мене. Достатъчен повод за раждане.
Побелели от болката пръсти бавно отпускат диафрагмата ми и разбирам- дишането е писък, сълзи на облекчение и прошка в аванс в едни очи, в чиято орбита оставам завинаги, а постоянната ми адресна регистрация е изписана в кривото кардиограмно писмо на едно сърце. Женско сърце. Червено като роза и голямо като юмрук.
Достатъчен повод за сигурност.
Достатъчен повод да се уча да прощавам.
И ми е рошаво, и лигаво, защото понякога ми растат зъбки. И кисело, докато преодолявам пореднити колики причинени от живота. А дори няма достатъчно малък стих, или чиста рима, които да облека.
Достатъчен повод да съм облечена в пепел от прози.
От полупразното летище на мислите ми излитат последните боинг- пориви в спасителна акция по издирване на оцелели от разбитите ракети- носители на мечти, вдъхновения и смисъл.
Достатъчен повод да се уча да произнасям първите звуци на мълчанието.
И докато наблюдавам солените концентрични кръгове в чашата ми с кампари и размишлявам над това, че смъртта е също повод за живот, се сещам за думите на Ричард Бах: " Ако вдъхновеният, невинният, любящият, витаещ в облаците мечтател вярва във Вселената на радостта и светлината, и съвършеното битие, и ако той греши и умира, виновен е не той, а Вселената."
И пак по негови ппрепоръки, се опитвам да се сетя къде съм забутала съндъчето с инструменти и проектната документация за построяване на света ми...
И докато правя всичко това, колоните на системата ми за домашно кино освобождават от порите си песента от един весел мюзикъл: " ...Дали да ти кажа... Но с теб знаем добре, че всичко е вятър, ако ти не си с мен...че всичко еее вятъъър, ако ти не си..., ако ти не си с мееен..."
Достатъчен повод да обичам.
Достатъчен повод да съм добра.
Достатъчен повед да съм съгласна с Пипи.
Достатъчен повод да танцувам в такт с няколкото чифта очи по лицето ми.
Достатъчен повод да кажа : " Чин- чин! Чин- чин, Пипи! Чин- чин Тинки-Уинки! Чин- чин, Бубулечо Мечо! Чин- чин, Котенце! Чин- чин, Приятели! Чин- чин, хубави хора! Чин- чин, Чуднополис! Чин- чин!" и да преплувам кампарито си.:))