Виж! Конете на Нукта са впрегнати...
Под копитата мрака трепти.
Неусетно стопяват се сенките
в разпилените й коси.
Да се свием до нея на капрата-
сплели в пръсти мечтите си боси!
В хладни шепи среднощният вятър
над света като сън да ни носи!
Дръж ръката ми! Тичай със мене!
Всеки облак ще крие следите ни.
Щом в Кария се спусне Селена,
ще пребродим с тебе звездите.
Ще намерим онази, която
ти измоли за мен от Астрей.
Тя в очите ми свети най- ярко.
Заведи ме! Заведи ме на нея!
Там, най- силният лъч светлина
ще рисува нашите сенки
по притихналата земя
- две слети в целувка планети.
След това, в нозете на Еос
ще изпрося отново зората,
с нежна, розовопръста щедрост
да разтвори пред тебе вратата.