Пазя малката книжна ракета,
която влетя през прозореца
и потъвам в поредното четене
на фона на мотета от Моцарт.
Препрочитам пак редовете
написани с почерка ти изтънчен:
"...когато се върна,нека прозореца свети
и вратата да не е заключена..."
Не заключвам.И лампата не изгасям.
Дори не затварям прозореца.
Чакайки те,в сън се унасям
на фона на мотета от Моцарт.