Дори да избледнея пред очите ти
и да потънеш в други две очи,
дори да се стоварят дните ми
и да затрупат твоите следи,
една извита каменна пътека
ще съхранява смелите ни стъпки
и в стръмната й памет те ще светят -
на други двама да покажат пътя
и ще разказват как- преплела пръсти,
лицето си разкрила пред деня,
тук- в планината, сред дървета гъсти,
веднъж преминала е Любовта.

Дори и вярата ти в мене да угасне
и да покръстиш вярата си с друго име,
дори и друг- разпънат в мене, да възкръсне,
и в сърцето му като икона да ме има,
един вековен, поднебесен храм-
зад старите олющени стени,
в бледнеещите фрески по тавана,
ще пази сянката на нашите очи
и ще разказва на камбаната с езика-
как свел очи, преглътнал е греха,
че тук прекръстила се, прошка е поискала
и свещ запалила е Любовта.

А любов, която своят храм намира
под купола исконен на сърцето,
тя генният си код оставя, не умира
и пази стъпките й летописът на небето.