Постинг
02.09.2007 15:36 -
Понякога
| Понякога ще идвам много тихо- когато спиш, за да ти разкажа как винаги преди да завали, рисувам дълги, слънчеви лъчи по мръкналото рамо на паважа. Та ако мога, да възпра дъжда, или поне, по- бързо да отмине, за да не трие крехките следи, вълшебен прах от скитащи звезди, които до земята са достигнали. Понякога ще идвам много тихо- когато спиш, за да ти разкажа как видя ли във нечии очи безмълвна влага бавно да пълзи, да я изтрия с длан за мен е важно. Та ако мога, с топли пръсти да я спра до две- три капки, но да не прелива, защото, често със излишната тъга, с умората от кръста и света, и най- безценното от същината си отива. Понякога ще идвам много тихо- когато спиш, за да ти разкажа как често любовта греши и как говори само със очи, защото, има ли я, нищо друго не е важно. Понякога ще идвам неусетно с оная инфра-тънка нишка, която неизбежно с теб ме свързва, за да те дишам и в съня да те прегръщам... И безплътна, в себе си обратно ще се връщам. |
Няма коментари
