Странна картинка съм аз-
не пасвам в общия пъзел.
И се преглъщам без глас,
а душата ми е на възел.
Като фигура в чернова,
която липсва в платното.
Явно,художника е забравил
да ме включи в творбата.
И даже нямам представа
Очи ли съм,Глас,или Смях?
Не знам какво представлявам,
но със сигурност е нещо от тях.
Ако съм просто Очи,
вярно,всичко ще виждам,
но видяното ще мълчи
и в чувства ще го зазиждам.
Ще ми се да съм Смях!
Да се смеят чрез мен и на мене.
Смехът предпазва от страх
и радва,и не е проблемен.
Само,дано не съм Глас!
Не би ми простил Живота!
Това означава,че аз
няма как да се впиша в платното.
И ще крещя там-отстрани,
непасваща никак в нещата,
а изкрещяното ще кънти
и ще разваля творбата.