Изплаканите облаци
отворили са дупка.
От нея слънцето
помахва ми
с лъчи.
Но няма как
от там да го измъкна.
Небето след градушка
винаги мълчи...

Чудесен стих, Инди! :))))))))

Благодаря ти, Ел!
Хубав ден ти желая! Слънчев и усмихнат в теб!:)