Прах събират всички кутии
с думи, от които може да се сглоби сонет.
И навярно щеше да е прекрасен...
Щеше да надмине и шекспиров,
ако бях... Но не съм поет.
Пробий ръката ми,
източи заблуденото в мене мастило
и ще видиш, че съм просто един хвърчащ, бял лист.
Нарисувай ме, ако искаш, като хвърчило
и ме пусни по небесната писта.
Аз пак при теб ще се върна-
да ти разказвам за лудия свят.
Само не позволявай, не позволявай на вятър
и клони да разкъсват душата ми!
На фунийка ме свий, ако щеш-
напълни я с бонбони, които
на някое разплакано дете да дадеш!
В ръцете чу чисти, ще съм топла и сита.
Само недей, от очите му само недей да крадеш!
Изпиши по мен писмо до любима жена!
В ръцете й пулса ти ще отброя.
Ще я разплача, ще я разнежа,
ще преправя подписа на Любовта.
Само, моля те, не мисли,
не мисли за мен, докато пишеш това!
Разчертай ми поле, ако щеш.
Сложи ми дата и час.
Искам ти да ме създадеш!
Напиши уравнение-
Животът на степен, плюс корен от болката,
минус сборът от нас.
Само в очите, в очите само ме гледай,
когато не ми казваш, че ме обичаш!
Остави ме- нека да те повтарям!
Нека винаги, нека цял живот да те сричам!