Постинг
20.05.2013 00:23 -
Песен и хляб по водите
Всяка вечер
слепият уличен музикант
изкачва бавно
каменната дъга
на стария мост
и пее за малкото, бездомно момиче,
което продава хляб
на пресечката между две галактики.:
- Ръцете й са по- бели от хляба... - пее той -
Сутрин сърцето й е топло и меко като него,
но не го покрива и вечер
коричката му е изпръхнала и твърда.
Тогава го натрошава на ситно
и го хвърля на птиците.
Всеки ден, отново и отново...
Очите й са по- дълбоки
от най- дълбоката река.
Сутрин повдига реката до очите си,
двете дълбочини се сливат
и вече знаят всичко една за друга.
Вечер й прелива
няколко солени кубика от изворите си
и вече знаят всичко една за друга.
Всеки ден, отново и отново...
Отчупи ми къшей от сърцето си,
малко, бездомно момиче!
Отчупи ми къшей от дълбочината на очите си
и ела да живееш в най- просторната ми песен!
....
После слиза под гръбнака на моста,
сяда до нея на брега
и си поделят останалия хляб-
по къшей за него, за нея и за реката...
- Безцветна съм...- казва тя -
Всичките си цветове давам на хляба...
Когато се постави обич в средата му,
тя е като пила , скрита в хляба на затворник.
Тъгата кълве трохи от ръката ми
и не съм забавна. Нямам много.
Имам само своята лунна пътека.
Откъсни си лъч ,
ако искаш да се изгубиш в нея,
мой сляп ангеле. Като мен.
...
После поставя глава на коленете му
и заспива,
а той я завива с най- топлия си припев.
слепият уличен музикант
изкачва бавно
каменната дъга
на стария мост
и пее за малкото, бездомно момиче,
което продава хляб
на пресечката между две галактики.:
- Ръцете й са по- бели от хляба... - пее той -
Сутрин сърцето й е топло и меко като него,
но не го покрива и вечер
коричката му е изпръхнала и твърда.
Тогава го натрошава на ситно
и го хвърля на птиците.
Всеки ден, отново и отново...
Очите й са по- дълбоки
от най- дълбоката река.
Сутрин повдига реката до очите си,
двете дълбочини се сливат
и вече знаят всичко една за друга.
Вечер й прелива
няколко солени кубика от изворите си
и вече знаят всичко една за друга.
Всеки ден, отново и отново...
Отчупи ми къшей от сърцето си,
малко, бездомно момиче!
Отчупи ми къшей от дълбочината на очите си
и ела да живееш в най- просторната ми песен!
....
После слиза под гръбнака на моста,
сяда до нея на брега
и си поделят останалия хляб-
по къшей за него, за нея и за реката...
- Безцветна съм...- казва тя -
Всичките си цветове давам на хляба...
Когато се постави обич в средата му,
тя е като пила , скрита в хляба на затворник.
Тъгата кълве трохи от ръката ми
и не съм забавна. Нямам много.
Имам само своята лунна пътека.
Откъсни си лъч ,
ако искаш да се изгубиш в нея,
мой сляп ангеле. Като мен.
...
После поставя глава на коленете му
и заспива,
а той я завива с най- топлия си припев.
Хоби земеделие и практическо градинарств...
САЩ обяви война на блогарството в Българ...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
САЩ обяви война на блогарството в Българ...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Следващ постинг
Предишен постинг