Танцувам в сладък сок, а яркият ми цвят
разтворен във водата, мъгливо ме прегръща.
Най- после сякаш спря въртящият се свят
в неведома ръка бурканът да обръща.
С розови очи те гледам през стъклото
и пулсът се завръща в свареното сърце.
За онзи миг живея- бурканът щом отвориш.
И взирам се копнежно в любимото лице.
Представям се как леко с лъжицата ме вземаш,
от целият буркан, избрал специално мен.
Как влюбено и гладно в лицето ми се вглеждаш,
а аз рисувам твоето с целувки от сатен.
Как лекичко ме хващаш с два топли ,нежни пръста
и захарни пътеки извиват се по тях.
Как свиват се посоките и впиваш в мене устни,
изтръгвайки от моите накъсан, розов смях.
Как бавно ме завърташ в разтапящ, жаден танц
и фруктовите клетки небцето ти разтваря,
как в апогеят паметен на вкусовите граници,
безпаметно блажена в тебе се стопявам...

Навън е жарко лято и ягодите пресни
сметанено те мамят от купата пред теб.
Вземи ги и не слушай компотната ми песен!
Аз в шкафа ще те чакам- в бурканът най- отпред.
Запазена в консерва, за тебе ще ме има.
Притихнала ще плувам в розови мъгли.
Та в миг на тежка треска, в дни на жажда зимна,
да бъда с вкус на лято за твоите очи.