Постинг
31.01.2007 20:26 -
Мълчаливо, по капчица нежност
Колко са плахи ръцете ни
- носещи спомени за безсилие,
с пръсти изтръпнали и студени
и с длани,в които празнотата личи
след нечии предишни отсъствия,
след нечии други форми...
Сега се търсят в сляпо предчувствие
и се протягат плахо към огъня.
Колко са плахи очите ни
- привикнали на прощални погледи.
Очи,в които са разпъвани истини
и в които са потъвали кораби...
Сега се гледат почти доверчиво,
с потъмнели копнежно ириси,
суеверно и предпазливо преливащи
едни в други до бистро.
Колко са плахи устните ни
-премълчали шепоти минали,
носещи още соленият вкус
и горчиви следи от думи изстинали...
Сега се търсят и се опитват,
припомнят си сладост забравена
и в ъгълчета откриват
нови въздишки жаравени.
Колко са плахи сърцата ни
- притаили дъха си следбедствено,
с обгорели чувства оставени
като бедно и оскъдно наследство...
Сега ритъмно се докосват,
нищо не чакат и не се вричат.
Мълчаливо,по капчица нежност си носят
и се учат да се обичат.
- носещи спомени за безсилие,
с пръсти изтръпнали и студени
и с длани,в които празнотата личи
след нечии предишни отсъствия,
след нечии други форми...
Сега се търсят в сляпо предчувствие
и се протягат плахо към огъня.
Колко са плахи очите ни
- привикнали на прощални погледи.
Очи,в които са разпъвани истини
и в които са потъвали кораби...
Сега се гледат почти доверчиво,
с потъмнели копнежно ириси,
суеверно и предпазливо преливащи
едни в други до бистро.
Колко са плахи устните ни
-премълчали шепоти минали,
носещи още соленият вкус
и горчиви следи от думи изстинали...
Сега се търсят и се опитват,
припомнят си сладост забравена
и в ъгълчета откриват
нови въздишки жаравени.
Колко са плахи сърцата ни
- притаили дъха си следбедствено,
с обгорели чувства оставени
като бедно и оскъдно наследство...
Сега ритъмно се докосват,
нищо не чакат и не се вричат.
Мълчаливо,по капчица нежност си носят
и се учат да се обичат.
Хубаво излъчване имат разказите и стиховете ти, Indi !
цитирайБлагозаря ти!:)
цитирайМного ми харесва...
"Колко са плахи сърцата ни
- притаили дъха си следбедствено,
с обгорели чувства оставени
като бедно и оскъдно наследство...
Сега ритъмно се докосват,
нищо не чакат и не се вричат.
Мълчаливо,по капчица нежност си носят
и се учат да се обичат"
Не знам какво да кажа. Чесно. Дано..поне се научим да се обичаме. Отново. И този път...И дано този път да е наистина...
цитирай"Колко са плахи сърцата ни
- притаили дъха си следбедствено,
с обгорели чувства оставени
като бедно и оскъдно наследство...
Сега ритъмно се докосват,
нищо не чакат и не се вричат.
Мълчаливо,по капчица нежност си носят
и се учат да се обичат"
Не знам какво да кажа. Чесно. Дано..поне се научим да се обичаме. Отново. И този път...И дано този път да е наистина...
Знаеш ли какво е казал Екзюпери? - " Илюзия е, че ще срещнем Голямата любов. Просто, се учиме да обичаме". Мисля, че е прав. Не е лесно да обичаш другия като себе си, а и повече...
Но дано успеем!
Поздрави!:)
цитирайНо дано успеем!
Поздрави!:)
Как се учим? От разочарованията си..Научаваме се да обичаме, едва когато научим, че никога няма да срещнем Голямата любов...Не знам..Според мен това "научаване" е по-скоро някакво примиряване...
цитирайКак се учим? От разочарованията си..Научаваме се да обичаме, едва когато научим, че никога няма да срещнем Голямата любов...Не знам..Според мен това "научаване" е по-скоро някакво примиряване...
цитирай