Забързана, водата
през дланите ми бяга
и слънчеви целувки
по пръстите се гонят.
Приведена, върбата
към мен коси протяга,
разлистени милувки
по рамото ми рони.
Дали от тук си минал?-
унесено се питам
и скрити знаци търся
под камъчета бели.
Дали от този ручей
със шепи си отпивал?
В следобедите късни
какво ли си сънувал
в зелените постели?
За себе си разказвам
в малки, книжни лодки
и бялата хартия
чрез тебе- с мене диша.
По бързея изпращам
прегънатите болки.
Дали ще ги откриеш?
Дали ще ги допишеш?
Забързана, водата
през дланите ми бяга
и бистро се изплъзва
към нея щом посегна.
Откривам си душата
в това, което нямам.
А думите омръзват...
Мълчи ми се. Със теб.