Постинг
02.12.2007 15:29 -
Зрънце смях
Две големи снежинки
се стопиха в очите ми,
но не тях ще ти дам. Не тях...
Под клепачите, колкото
едно зрънце житено
за теб съм запазила смях.
Полюлей го в очите си,
той ще падне на устните...
Но недей го пази! Недей...
Нека там си седи,
да се прави на слънце
и като слънце да грее!
А когато заспи,
ти недей го завива!
Недей го завива с пръсти!
Много тихо,
съвсем предпазливо
аз от там ще го взема
с устни.
се стопиха в очите ми,
но не тях ще ти дам. Не тях...
Под клепачите, колкото
едно зрънце житено
за теб съм запазила смях.
Полюлей го в очите си,
той ще падне на устните...
Но недей го пази! Недей...
Нека там си седи,
да се прави на слънце
и като слънце да грее!
А когато заспи,
ти недей го завива!
Недей го завива с пръсти!
Много тихо,
съвсем предпазливо
аз от там ще го взема
с устни.