Август си отива зрелищно ...
Взема  си душ , но оставя душа 
и цветни стъпки по Terra-котата,
хавлията си в тревата,
и намъква последната си риза
този Sky номад.
"Целуни Есента от мен
преди да ме настигнеш.."- 
казва през рамо на Лятото
и се скрива на завоя.
Сякаш го е нямало, 
сякаш го е имало но не достатъчно-
останало е толкова много море,
толкова много непреплувано 
с динена кора щастие.
толкова недопит бриз,
толкова непосипани слънчеви конфети ...
Ехеей..Не е тъжно, не...
Един пирует на Земята 
и отново ще е тук,
с въглени в очите и мед по устните.
А сега... Autumn time !