Невените обичат Есента
и сутрин - хладното й, розово небе...
Обичат тъжното й слънце, и дъжда,
листата й ръждиви, и всички плодове,
търкулнати сред късните треви...
Лицата им сияят от възторг
и се тълпят в градинските лехи -
пратеници ангелски на Бог,
в оранжеви одежди.
Да внесат в сърцето ми - опушено кюмбе,
с такава щедрост топлина и цвят.
И гали се душата ми във тях.
Като кутре.