Блогът на indi :: ЯМР(Яж, моли се и се радвай на живога)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.02 01:37 - ЯМР(Яж, моли се и се радвай на живога)

Автор: indi Категория: Изкуство

Прочетен: 715 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 13.02 01:39

Айде пак, като преди половин година: " Имате ли ренален , или интравертебрален шънт?... Имате ли останали частици от куршум, шрапнел и др подобни?... Имат ли метални каски бръмбарите в главата ви? ...Дюшемето с дървени щифтове ли ви е, или с пирони?...Имате ли протеза на пениса?...Бременна ли сте, госпожо, госпожице?..." - все резонни въпроси от приемния тест за ядрения, магнитен резонанс. Металокерамиката в устата е с пропуск и минава .. . 60 минути в тунела. Бяло, чисто, светло, с каска като на римски легионер, слушалки с хубава музика и аварийна, сигнална помпичка в дясната ръка. Лежа и не помръдвам.И се моля за всички затиснати в Турция, които биха били щастливи да са на мое място. Много подходящо място за уединение, размисли и молитви. Ако съм преуморен от дълго дежурство лекар, точно тук бих се напъхала да се събера и отдъхна. Нямам проблем с такъв вид клаустрофобия, метрото е по-травмиращо, според мен. Като малка много обичах да седя в гардероба тихичко, на тъмно и да разглеждам въображаемите си светове. Особено когато ме водеха на гости при една моя леля в Кремиковци, която има страхотен двукрилен, вграден гардероб, пълен до половината с одеала, шалтета, черги и пр.Покатервах се и сядах да си мълча там. В началото се чудеха къде съм, после свикнаха и ако някой питаше, отговора беше лек и логичен: "А, тя е в гардероба." Като в един истински ашрам. Така и в резонанса. Всяко място има нещо хубаво, което можеш да извадиш не толкова от самато място, а от себе си и да се държиш за него. Наполовината време един глас попита : " Как сте там? Добре ли сте?" - Екстра съм! - отвърнах- Слушам си музика.. Слушам аз и се моля, разбира се и за себе си. Да е милостива картинката после. Времето е забързано и 60 мин. се усещат като 42, доказано. Ставам и тръгвам към рецепцията да платя, после към метрото. На стълбите се разминавам с водено от татко си детенце, което носи флаконче със ситни брокатени сини точици, които блестят като звездички. Изръсило ги е по целите стълби и навътре към метрото.Стъпвам по блещукащи сини звездички, усмихвам се и нося в сърцето си кристалната купичка вяра в насъщното чудо. Все пак лесната част мина. Трудната е посрещането на резултатите на следващия ден. Дано са... леки, меки и обнадеждаващи. Как тежат само краката докато вървиш към папката с тези резултати, в които втурваш очи като копои, които издирват престъпник.. Остеохондрози и пр. рози, протрузии цервикоалабалени; пролапсче, ама малко,; хемингиом, ама той добър, дай Боже ...Има какво да се види и работи по него, но си избирам за амулет изречението: "Без патологични изменения" и изпускам задържания за 24 часа дъх. Защото...винаги идва момент, в който в пълна степен осъзнаваш колко животът е мил. Колко е и труден, но както някой беше попитал : В сравнение с какво? Колко не се дава лесно душа. И колко много още ти се живее. Още малко да си поиграеш, още "пет минути" , които се проточват с часове, преди да ти свирнат от терасата да се прибираш. Колко още искаш да обичаш човеците, които обичаш, да те обичат още човеците, които те обичат . Такива, каквито са, такъв, какъвто си. Деца, близки роднини, безценни Приятели, които са с теб всякак, дават мило и драго да си добре, разтърсват те здраво, за да излезеш от вцепеняващата примиренческа летаргия и да се бориш за живота си. Благодаря за тях, Боже! И за всичко! За уроците по смирение, милостта, времето, шансовете..За всичко! Включително за замръзналата вода и натрупващите се дрехи за пране и чинии за миене... Живота и здравето са най-безценните дарове. Знаейки всеки това, нека всеки проявява милост, обич, грижа, разбиране и обич към другите. И да мисли за тях като за себе си. Защото всички сме Едно. Прати онова дете с флакончето си със сини звездички и в Турция, да поръси стълбите към спасението на бедстващите! Нека има светлина и музика в тунела си всеки! Да ядем, да се молим, да се радваме и обичаме!