Понякога вечер мракът и тишината
прегърнати, по перваза ми изпълняват някакъв танц
пред единствена публика- аз и Тъгата...

Стадото беше много голямо. Всички овце вкупом вървяха, вкупом отиваха на паша, вкупом вечер лягаха за сън и почивка... Но откакто стопанинът им се върна на небето, нещата се промениха... Беше оставил след себе си кучета, които пазеха сто...

Ех, Любов... Голям чешит си!
Но и аз не съм лесна...
След всяка звучна плесница,

Една разплакана пролет е свила листа
и след кратка, цъфтяща експлозия,
с мокри крачки върви и отмерва града.

Ослепея ли от любов, обич моя,
през тънкият, бял лабиринт
в косите ти,