С отблясъци в очите на нощта
догаря кехлибареното лято.
Последните трохи от топлина

Преградите духът ми победи.
Разкъса с нокти тежките окови
на песимизма и страха.

Въртим се по спиралата на времето
с аеродинамична лекота.
До смърт се бием за честта на племето,

Две сълзи светят в твойте очи,
а в топлата им кристална безбрежност
колко болка и нежност мълчи...

Заслушай се!Заслушай се във вятъра!
За тебе дълго снощи му говорих.
Не се страхувай!И не го отпращай,